Травис се усмихна при спомена.
— Това беше различно — отвърна тя.
— Така ли?
— Точно така. Своевременно разбрах, че съм сгрешила, като съм си мислила, че Дейвид е мъжът за мен. Но се уча от грешките си и този път бях сигурна, че съм избрала мъжа, който ми трябва. Наистина се раздразних, когато установих, че и ти слепешката не си го осъзнал.
— О, бях го разбрал. В известен смисъл — замисли се Травис. — Но случаят с „Флейм Вали“ и миналото попречиха. Сляпото осъзнаване понякога се нуждае от време, за да се проясни. Джулиана?
— Хмм?
Тя се намръщи на соса от сирене и ожесточено го разбърка.
— Ако нещата между нас се влошат, би ли се била малко по-ожесточено, отколкото си се била за Къркуд? Не бих искала да бъдеш великодушна в случай на поражение в моя случай.
Тя не вдигна поглед от сгъстяващия се сос. Докато с едната ръка усилено бъркаше, с другата хвърли щедра шепа макарони във врящата вода.
— Ако някога те заловя да се въртиш около дребни блондинки, ще закова кожата ти на вратата на офиса. Това е. Какво ще кажеш за тази женска мъжественост?
— Много успокояващо — измърмори Травис и му се поиска положението с „Флейм Вали“ да бъде толкова просто и ясно като с дребните блондинки.
— Имате ли някакъв напредък ти и Дейвид днес? — попита Джулиана, променяйки темата, докато отместваше от котлона тенджерата със соса от сирене.
— Не много. Той е в по-лоша форма, отколкото мислех, и това ми даде идея. Реших да рискувам и се обадих на човек на име Бикърстаф. Предложих му чудесна възможност да плати на кредиторите на курорта и да налее един тон пари в него. В замяна му предложих да управлява преструктурирането на „Флейм Вали“ и лично да гарантира, че ще изправи сегашния собственик на крака.
Джулиана се усмихна, изглеждаше много доволна.
— Добра идея. Знаех си, че си изобретателен. Хвана ли се Бикърстаф?
— Каза, че ще си помисли и ще ми се обади.
— Какво значи това?
— Както познавам Бикърстаф, това значи, че ще си помисли и ще се обади.
— О. — Джулиана прехапа долната си устна, докато преливаше соса в купа.
— Звучи ми като добра идея. А ти можеш да бъдеш много убедителен. Обзалагам се, че ще се съгласи.
Травис поклати глава. Неугасващата вяра на Джулиана в находчивостта му, когато ставаше дума за бизнес, го накара тихичко да въздъхне.
— Не разчитай много. Аз не разчитам. Бикърстаф обича добре премерените рискове и избягва големите рискове.
— Ще видим.
Джулиана отвори вратата на фурната и в кухнята се разнесе апетитен аромат. Тя се наведе, за да извади тавата със златистия царевичен хляб.
— Готов ли си за вечеря?
Травис отпи още една глътка вино и огледа пастелените джинси на Джулиана, плътно опънати по извивката на ханша й.
— Умирам от глад — рече той. — Кажи ми искаш ли аз да направя нещо.
— Не, не тази вечер. Напоследък и без това работиш толкова усилено.
Тя се изправи с димящата тава с царевичния хляб в ръка.
— Знаеш ли, Джулиана, ти наистина имаш страхотно правилен мускул в горната част на бедрото. Фактически от световна класа.
— Ами благодаря. Това само показва, че си в състояние да кажеш нещо хубаво за някого, ако се напрегнеш достатъчно. Честно казано, мисля, че и твоят е доста хубавичък.
Тя се зае да слага масата за вечеря.
— Казах ли ти, че имах много хубав разговор с дамата, която ще ми помогне да планирам годежното и сватбеното ни тържество?
Виното се разклати застрашително в чашата на Травис и стомахът му, който беше започнал приятно да се отпуска, отново изведнъж се сви.
— Не, не си ми казвала. Не избързваш ли малко? Съгласи се да се омъжиш за мен едва снощи.
— Какъв е смисълът да чакаме?
— Ами не. Мисля, че няма.
Беше като зашеметен. Какво ли щеше да стане, ако тя наистина се омъжи за него, преди да е открил как да спаси курорта? — зачуди се Травис.
— Трябва да се заемем да съставяме списък на гостите. Започни да нахвърляш имена, които намериш за добре, окей?
Травис за малко се замисли, опита се да я догони.
— Нямам имена за нахвърляне.
— Не ставай глупак. Разбира се, че имаш.
— Не мога да се сетя за никого, когото да поканим. Е, може би персонала от новия офис. Това е всичко.
— Само персонала ти?
Джулиана го изгледа със сериозен поглед, седна срещу него и започна да реже царевичния хляб.
— Ами родителите ти, за Бога?
Той сви рамене, вниманието му беше насочено към царевичния хляб, наблюдаваше я, докато подаваше комат в чинията му. Не е вкусвал домашно направен царевичен хляб от години.
— Не виждам защо трябва да си давам труд да каня родителите си. Те не се помръднаха да дойдат на предишната ми сватба.