Усмивката й грейна.
— Няма значение — каза тя, гласът й изведнъж стана дрезгав. — Нали се опита. Ако изобщо някой можеше да спаси „Флейм Вали“, това щеше да бъдеш ти.
Травис изруга.
— Невинаги е достатъчно само да опиташ, Джулиана.
— Достатъчно е. Поне в повечето случаи. А този път определено е достатъчно.
— Защо този път да е по-различен?
— Защото го направи заради мен.
Тя широко разтвори ръце и усмивката и стана дори още по-ослепителна от обикновено.
— И направи всичко, каквото можа. Работи денонощно, опитвайки се да спасиш курорта.
— Но не го спасих. Не разбираш ли?
— Ти си този, който не разбира. Не разбираш какво означаваха за мен усилията ти. Никой никога не се е опитвал да направи толкова много за мен. Всички мислят, че мога сама да се грижа за себе си. Но ти изгоря заради мен, Травис. Заради мен, не заради Ели, или Дейвид, или родителите ми, или чичо Тони. Направи го заради мен. Заради мен, нали?
— По дяволите, да, заради теб. Ако не беше замесена, всичко щеше да бъде толкова по-лесно, в това няма никакво съмнение. Щях да лапна „Флейм Вали“, без дори за миг да се поколебая, и никога нямаше да погледна назад.
— Вярно. И си напълно прав. Но не постъпи така заради мен. Никой не прави подобни неща заради мен, защото аз съм силната. Знаеш ли колко е чудесно да имаш човек, който се намесва и се опитва да ме спаси?
За няколко секунди Травис не можеше да намери думи. През целия този кратък момент на тягостно мълчание той можеше да си мисли само, че досега никой никога не е избирал него, когато е трябвало да се прави избор.
— Сигурна ли си, че ме искаш? — успя само да изрече той. — Родителите ти, Ели, Дейвид, Тони, всички ще обвиняват мен, че не можах да реша проблемите.
— Да обвиняват, когото си искат. И двамата знаем, че направи всичко, което можеше — отвърна тя разпалено.
— Пропускаш факта, че проблемите преди всичко се дължаха на мен — Травис се почувства длъжен да каже.
— Това няма значение. Имал си причини да направиш това, което направи.
— Отмъщението е добра причина?
— Ами разбира се, че е добра. Трябваше да си отмъстиш за случилото се преди пет години. Едва ли някой може да ти се сърди за това.
— Логиката ти е невероятна. Но с кого ли съм се захванал да споря?
Усмивката й стана по-ослепителна от осветлението на паркинга.
— Означава ли това, че ще се върнеш в „Трежър Хаус“ и ще отпразнуваш годежа си с мен пред всички тези хора?
Той докосна върха на една от обувките с искрящите токове.
— Да, мадам, означава точно това.
— Тогава какво чакаме?
Тя протегна ръце.
Травис усети как жизнерадостен смях се надигна някъде дълбоко вътре от него. За шеметен миг той усети какво означава истинско щастие. Пресегна се, прегърна и свали дамата си от капака на колата, без да обръща внимание на дребните драскотини, които токчетата й оставиха по боята.
— Знаеш ли какво, Джулиана? Ти си чудесно украшение за кола.
Тя се изсмя, когато той я пусна да стъпи на земята. Много грижливо завърза отново огромната сатенена фльонга отзад на кръста й. Когато свърши, прокара пръст по елегантната гола линия на гръбнака й. Беше топла и гладка и толкова омайващо женствена, че го заболя от желание по нея. Но вътре в „Трежър Хаус“ ги чакаха много хора, припомни си той.
Той отново паркира колата си. Джулиана посегна да го хване за ръка, когато тръгнаха през паркинга, но той я спря. Никога през живота си не се бе чувствал толкова горд. Той я вдигна и на ръце я внесе в ресторанта.
Чуха се одобрителни възгласи, когато Травис влезе в претъпканата зала с Джулиана на ръце. Оркестърът моментално засвири валс. Травис пусна Джулиана и я пое в прегръдките си. Завъртя я към празния дансинг, преди тя да успее да разбере какво става.
— Не знаех, че можеш да танцуваш валс — промълви Джулиана, около тях се разнесоха аплодисменти.
— Нито пък аз. Но тази вечер просто мисля, че мога да правя всичко. Но не и да спася „Флейм Вали“ от себе си.
С ъгълчето на окото си Травис зърна Ели и Дейвид и семейство Грант, които тревожно наблюдаваха. Вече би трябвало да са разбрали, че скъпоценният курорт е история, помисли си той, но никой не се помръдна да попречи на Джулиана да танцува с него.
След това го обзе чувство на ликуващо удовлетворение. Разбира се, никой нямаше да се опита да застане между него и Джулиана. Никой здравомислещ не би посмял да застане на пътя на Джулиана, когато тя иска нещо, а тази вечер тя ясно показа, че иска него.
Тя просто направи своя избор.
Няколко часа по-късно Джулиана все още си тананикаше някакъв валс, а Травис взе ключа от нея и отвори входната врата на апартамента й. Погледна я, радост и нещо много по-силно грееше в кристалните му очи.