Едно от предимствата на наказанието беше свързано с факта, че можеше да се измъква от болницата за цял следобед и никой да не я потърси. Сега, попаднала сред оживлението на площад Копли, на който се намираше сградата на Бостънската обществена библиотека, Аби се почувства едновременно самотна и доволна, че не е нужно да се връща в „Бейсайд“. Следобедът беше на нейно разположение и тя реши да отскочи до къщата на Илейн.
През последните дни се беше опитала да открие новия телефон на Илейн, но никоя от съпругите в екипа не го знаеше, включително Мерили Арчър. Повечето от тях за пръв път чуваха, че си е сменила телефона.
Подкара по магистрала №9 към Нютън, а лицата на Кунслър и Хенеси останаха пред очите й с болезнена яснота. Не изгаряше от желание да разговаря с Илейн, но напоследък непрекъснато мислеше за Кунслър и Хенеси, неизбежно свързвайки ги с Арън. Фактът, че по време на неговото погребение никой не отрони дума за починалите по-рано членове на екипа, й се струваше все по-странен. При нормални обстоятелства подобна тема би била неизбежна. Все някой би отбелязал, че вече станаха трима, все някой би попитал: Не мислите ли, че става въпрос за някаква тенденция… Но никой не каза нищо. Включително Илейн, която би трябвало да знае за смъртта на Кунслър и Хенеси.
Включително Марк.
„Какво ли още ми е спестил?“, запита се Аби.
Отби колата в алеята на Илейн, но не слезе. Стиснала главата си с ръце, тя се опитваше да прогони депресията. Но мрачните мисли отказваха да я напуснат. „Всичко около мен се разпада… Губя работата си, а май ще изгубя и Марк. Без да имам някаква представа на какво се дължи това…“
След онази вечер, в която го попита за Кунслър и Хенеси, отношенията им претърпяха видима промяна. Продължаваха да живеят в една къща и да спят в едно легло, но контактите им станаха някак автоматични. Включително сексът. На тъмно, със затворени очи, тя би могла да прави секс с всеки мъж…
Вдигна глава към къщата. Може би Илейн ще й разкрие част от загадката?
Излезе от колата и пое по стъпалата към входната врата. На дъските пред нея лежаха свити на руло вестници. Стари, отпреди седмица, с леко пожълтели страници. Защо не ги е прибрала?
Натисна звънеца, после почука. Нищо. Пълна тишина. Никакви стъпки, никакви гласове. Свела очи към старите вестници в краката си, Аби разбра, че нещо не е наред.
Обърна гръб на заключената врата, слезе от верандата и тръгна по покритата с плочи пътечка, между добре поддържаните цветни лехи. Полянката изглеждаше скоро окосена, храстите бяха добре подрязани, но каменната тераса изглеждаше тревожно пуста. Някога тук имаше масичка с чадър и плетени столове, но сега нямаше нищо.
Кухненската врата също беше заключена, за разлика от широкия френски прозорец до нея. Аби го дръпна, прозорецът послушно се плъзна назад.
— Илейн?
Помещението беше празно. Нямаше мебели, нямаше нищо. Дори картините от стените бяха свалени. Очите й с недоумение се спряха на светлото петно върху паркета, маркиращо мястото на липсващия килим. Тръгна към дневната, токчетата й звучно потракваха в празната къща. Стаите бяха старателно почистени и абсолютно празни. Само в антрето, под процепа за пощата, лежаха няколко рекламни брошури. Наведе се и прочете адреса на една от тях. Стандартен, до уважаемите обитатели…
Прехвърли се в кухнята. Дори хладилникът беше празен, а блестящите бели отделения миришеха на почистващи препарати. Телефонът на стената нямаше сигнал.
Излезе навън и спря на пътечката. Чувстваше се абсолютно дезориентирана. Само преди две седмици беше идвала тук, в същата тази къща. Беше седяла на дивана в дневната със сандвич в ръка, беше разглеждала снимките на семейство Ливай, окачени над камината. Но сега имаше чувството, че всичко това е плод на някаква халюцинация.
Качи се в колата и включи на заден ход. Потегли на автопилот, почти без да гледа пътя. Мислеше единствено за странното изчезване на Илейн. Къде ли е отишла? Рязката промяна в начина й на живот изглеждаше доста невероятна, толкова скоро след смъртта на Арън. Сякаш нещо я бе принудило да напусне този дом, обзета от паника…
Очите й механично се насочиха към огледалцето за обратно виждане. От събота насам го правеше постоянно. Все й се струваше, че ще види в него онзи светлокафяв микробус…
Но този път беше волво, тъмнозелено на цвят. Не беше ли паркирано в близост до къщата на Илейн? Не можеше да каже със сигурност, беше твърде разсеяна.