Волвото примигна с фаровете си.
Аби увеличи скоростта.
Волвото я последва.
Зави надясно и излезе на една от търговските улици в квартала. От двете й страни се редуваха магазинчета и бензиностанции. Свидетели, рече си тя. Много свидетели. Волвото продължаваше да я следва и да примигва с фаровете си.
Достатъчно, тръсна глава Аби. Беше й дошло до гуша от тайнствени непознати, които я преследваха с коли. По-добре да спре и да се изправи очи в очи с тоя тип!
Свърна в един паркинг, волвото стори същото. Кратък поглед през стъклото я увери, че тук е пълно с народ. Хората тикаха колички за пазаруване пред себе си, други обикаляха бавно с колите си, търсейки място за паркиране. Мястото е подходящо, рече си тя и рязко натисна спирачките.
Гумите на волвото изскърцаха, носът му се закова на сантиметри от задната й броня.
Аби изскочи от колата, изтича към непознатия зад себе си и гневно почука по затъмненото стъкло.
— Отворете! Веднага отворете!
Шофьорът на волвото спусна прозорчето и извърна глава към нея. После свали слънчевите очила от лицето си.
— Здравейте, доктор Диматео — рече Бърнард Кацка.
— Защо ме следите? — гневно попита Аби.
— Видях ви да потегляте от онази къща…
— Не сега, а предишния път. Защо ме следяхте тогава?
— Кога?
— В събота. С един микробус.
— Не знам за никакъв микробус — поклати глава той.
— Добре де, няма значение — въздъхна Аби и направи крачка назад. — Но престанете да карате след мен!
— Исках да ви спра. Не видяхте ли, че мигам с фаровете си?
— Откъде да знам, че това сте вие?
— Ще ми кажете ли защо отидохте в къщата на доктор Ливай? — попита вместо отговор той.
— Отбих се да видя Илейн. Нямах представа, че се е изнесла…
— Защо не паркирате ей там? — махна Кацка към едно току-що освободило се място на паркинга. — Бих искал да поговорим… Или пак ще откажете да отговаряте на въпросите ми?
— Зависи от въпросите — тръсна глава Аби.
— Относно доктор Ливай.
— Само за това ли ще говорим? За Арън и никой друг?
Кацка кимна с глава.
След кратък размисъл Аби стигна до заключението, че въпросите могат да бъдат и двупосочни. Детектив Кацка не изглежда словоохотлив, но кой знае? Може пък да й даде някаква информация…
Опипа с очи редицата магазинчета около супермаркета и кимна с глава:
— Добре. Можем да изпием по едно кафе в отсрещната закусвалня…
Ченгета и понички. Тази асоциация беше източник на безброй шеги и закачки, особено когато пред някоя закусвалня от веригата „Дънкин Донатс“ спре патрулна кола с добре охранени пазители на реда. Но Бърнард Кацка не изглеждаше почитател на поничките. Поръчката му се изчерпа с чаша кафе без мляко, от която отпиваше без особен ентусиазъм. Наблюдавайки го под вежди, Аби стигна до заключението, че това е човек, който не търси приятните страни на живота, не познава удоволствията на греха и рядко върши глупости.
Първият му въпрос беше направо на темата.
— Защо отидохте в къщата на Ливай?
— Исках да видя Илейн — отвърна Аби.
— По каква причина?
— По личен въпрос.
— Имам впечатлението, че с нея сте само познати — подхвърли детективът.
— Тя ли ви каза това?
Той не обърна внимание на въпроса и педантично продължи:
— Ще потвърдите ли това мое впечатление?
— Да — кимна с лека въздишка Аби. — Познаваме се благодарение на Арън и това е всичко.
— И тъй, защо я потърсихте у дома?
Повторната й въздишка не убягна от вниманието му. Беше ясно, че се пита на какво се дължи тази нервност.
— Напоследък ми се случиха странни неща — призна тя. — Искаше ми се да ги обсъдя с Илейн…
— Какви неща?
— В събота ме проследиха. Един бежов микробус. Засякох го на моста Тобин, после го видях пред дома си…
— Друго?
— Това не ви ли стига? — стрелна го недоволно Аби. — Здравата се уплаших…
Той я гледаше, без да отговори. Сякаш се опитваше да определи дали лицето й издава истински страх.
— Какво общо има това с госпожа Ливай? — Въпросът бе зададен спокойно, дори с нещо като отегчение.
— Вие сте този, който ме накара да се замисля за Арън. Да се запитам дали наистина се е самоубил… В резултат открих, че още двама лекари от „Бейсайд“ са починали при подозрителни обстоятелства.