Бръчиците по челото на Кацка я осведомиха, че това е ново за него.
— Доктор Лорънс Кунслър, гръден хирург, скочил от моста Тобин преди шест години и половина — подхвърли тя.
Кацка не каза нищо, но в тялото му се появи някаква напрегнатост.
— Доктор Хенеси, анестезиолог, който преди три години загива от отравяне с въглероден двуокис, заедно с жена си и детето си — продължи тя. — Полицията го обявява за нещастен случай, следствие от повреда в камината…
— За съжаление подобни неща стават всяка зима — промърмори Кацка.
— И накрая Арън — добави Аби. — С него стават трима. Всички са работили в екипа за трансплантации. Това не ви ли се струва прекалено голямо съвпадение?
— За какво точно намеквате? — сбърчи вежди детективът. — Че някой е взел на прицел трансплантационния екип и е започнал да елиминира членовете му един по един?
— Подчертавам един странен факт, нищо повече — поклати глава Аби. — Вие сте полицай, вие трябва да се заемете с неговото проучване…
Кацка се облегна назад.
— А как вие се оказахте замесена във всичко това? — попита той.
— Приятелят ми е член на този екип. Мисля, че е доста разтревожен от хода на събитията, макар да не го признава. Според мен всички в екипа са разтревожени и скрито се питат кой ще бъде следващия… Но никой дума не обелва. Пътниците, които чакат обявяването на полета, не обичат да говорят за самолетни катастрофи, нали?
— Значи се безпокоите за приятеля си, така ли?
— Да — кимна Аби.
Излишно беше да навлиза в подробности. Нямаше смисъл да казва цялата истина. А тя беше проста: двамата с Марк се отчуждаваха с всеки изминал ден, без тя да има някаква представа за причините. Беше сигурна само в едно: този процес започна вечерта, в която му спомена за Кунслър и Хенеси. Не сподели това с Кацка по простата причина, че ставаше въпрос за чувства. За инстинкт. А човекът насреща й очевидно боравеше с по-материални величини.
Но детективът очевидно очакваше да чуе повече.
— Има ли нещо друго, което бихте желала да споделите? — попита след кратка пауза той. — Без значение какво точно е то?
„Намеква за Мери Алън“, рече си тревожно Аби. После я обзе почти непреодолимото желание да му разкаже всичко. Тук и сега. Но успя да се овладее, отмести очи от неговите и отвърна с въпрос:
— А вие защо наблюдавате къщата на Илейн?
— Всъщност, не я наблюдавам — поклати глава той. — Реших да си поговоря с една от съседките й, а на излизане ви видях да потегляте…
— Разпитвате съседите на Илейн? — вдигна вежди Аби.
— Рутинно задължение, нищо повече.
— Мисля, че не е така…
Очите й неволно се върнаха върху лицето му. Сивите му очи не издаваха нищо.
— Защо продължавате да разследвате едно безспорно самоубийство? — остро попита тя.
— Вдовицата си събира багажа и заминава набързо, без да остави адрес — отвърна Кацка. — Това ми се струва доста необичайно…
— Нима допускате, че Илейн е виновна за нещо?
— Не. Според мен е уплашена.
— От какво?
— Вие кажете от какво, доктор Диматео…
Аби откри, че не може да отмести погледа си. Спокойната настоятелност в очите му я хипнотизираше. В душата й потрепна нещо като симпатия — колкото мимолетна, толкова и неочаквана. И се запита защо точно към този с нищо незабележим мъж…
— Не мога — въздъхна тя. — Нямам представа от какво е избягала Илейн…
— В такъв случай може би ще ми помогнете да си отговоря на един друг въпрос — подхвърли той.
— Какъв въпрос?
— По какъв начин е натрупал състоянието си Арън Ливай?
— Доколкото знам, той не беше особено богат — поклати глава Аби. — Един кардиолог печели двеста хиляди годишно, не повече… А значителна част от доходите на Арън отиваше за издръжка на децата му в колежа…
— А някакви фамилни пари?
— Имате предвид наследство? — попита тя, после сви рамене. — Доколкото ми е известно, бащата на Арън е бил обикновен занаятчия…
Кацка замълча. Очите му напуснаха лицето й и се заковаха в чашата за кафе. В поведението му има нещо дълбоко интригуващо, рече си Аби. Главно защото е способен на такива внезапни паузи в разговора. Паузи, които говорят за силна вътрешна концентрация.
— За какво състояние става въпрос, детектив Кацка? — попита тя.
— За три милиона долара — отново вдигна глава той.