Аби смаяно замълча.
— Реших да хвърля едно око на фамилните финанси след внезапното заминаване на госпожа Ливай — поясни Кацка. — Обърнах се към техния данъчен агент. Той сподели с мен, че малко след смъртта на доктор Ливай, Илейн е научила за негова банкова сметка на Каймановите острови. До този момент дори не подозирала за нея. Пожелала да узнае как да получи достъп до тези пари, а после изчезна… — Кацка замълча и й хвърли един въпросителен поглед.
— Нямам идея откъде са дошли тези пари — объркано промърмори Аби.
— Счетоводителят също…
Замълчаха. Аби посегна към кафето си, но откри, че то отдавна е изстинало.
— Знаете ли къде е Илейн? — тихо попита тя.
— Имаме известна представа — отвърна неопределено детективът.
— Ще я споделите ли с мен?
Той продължително я изгледа, после поклати глава.
— Доктор Диматео… Мисля, че в момента тя не желае да бъде безпокоена от никого…
Три милиона долара! По какъв начин е спестил три милиона долара Арън Ливай?
По обратния път за дома Аби напразно се опитваше да намери отговора на този въпрос. Няма кардиолог, който да спечели такава огромна сума с честен труд. Особено пък когато издържа две деца в скъпи частни университети, а жена му има слабост към антиките. И защо е укрил това богатство? Сметки на Каймановите острови обикновено си откриват хора, които искат да скрият доходите си от данъчните власти. Дори Илейн научава за тази сметка едва след смъртта на Арън. Какъв ли е бил шокът, когато е прегледала книжата на мъжа си и е открила скритото богатство?
Три милиона долара.
Вкара колата в алеята пред къщата, очите й механично огледаха уличката. Бежов микробус не се виждаше. Това май ми става навик…
Насочи се към входната врата, до която се издигаше обичайната купчинка следобедна поща. Основната й част се състоеше от професионални медицински списания, по един брой за всеки от двамата лекари в къщата. Наведе се да ги събере и ги понесе към кухнята. Настани се зад масата и започна да сортира. Негово, нейно… Негово, нейно… Неговия живот, нейния живот… Нито едно от изданията не заслужаваше по-продължителен поглед.
Часът беше четири. Довечера ще сготвя нещо вкусно, реши Аби. Ще подредя масата, ще сложа свещи и вино. И защо не? Сега беше свободна жена, една от хилядите домакини в квартала. Докато „Бейсайд“ решава бъдещето й на хирург, тя спокойно може да се занимава с романтични вечери и женски трикове. Ако ще изгуби кариерата си, поне да задържи мъжа, когото обича…
„По дяволите, Диматео! Май започваш да се отчайваш!“
Награби своята порция от кореспонденцията, отнесе я до кошчето за боклук и стъпи върху педала за отваряне на капака. Забеляза големия кафяв плик на дъното миг преди рекламните брошури да го засипят. Забеляза и думата яхта, изписана с едри печатни букви върху лицевата му част. Бръкна в кошчето, разбута някакви яйчени черупки и издърпа плика.
Адресът на подателя беше изписан в горната лява част:
„ЯХТКЛУБ «ИЗТОЧЕН ВЯТЪР»
ТЪРГОВСКИ ОТДЕЛ
МАРБЪЛХЕД МАРИНА“
Получателят беше Марк, но адресът не беше на къщата на улица Брюстър, а някаква пощенска кутия.
Отново спря очи върху името на изпращача: Търговски отдел, Яхтклуб „Източен вятър“.
Излезе от кухнята и тръгна към писалището на Марк в хола. Документите му бяха в най-долното чекмедже, което се оказа заключено. Но Аби знаеше къде е ключето и бръкна в чашата за моливи.
Папките съдържаха всички обичайни за едно домакинство документи — застрахователни полици, квитанции за изплатените вноски за къщата и колите. Върху корицата на една от тях пишеше „Яхта“, вътре бяха документите на „Гими Шелтър“. Но погледът й се спря на една нова папка, върху чието етикетче беше написано Х-48.
Отвори я. Вътре имаше договор за покупко-продажба с яхтклуб „Източен вятър“. Съкращението Х-48 обозначаваше вида и модела на яхтата: „Хинкли, дължина 48 фута“.
Отпусна се на близкия стол, стана й зле. „Значи си го пазил в тайна! Пред мен каза, че ще откажеш договора, след което си купил шибаната яхта! Парите наистина са си твои и този лист хартия го доказва от ясно по-ясно…“
Погледът й се плъзна към долната част на листа, където бяха изредени условията на договора.
Секунди по-късно вече беше навън.
— Пари срещу органи. Възможно ли е?
Доктор Иван Тарасоф престана да разбърква кафето си и хвърли кос поглед към Вивиан.