— Имаш ли доказателства?
— Още не. От вас искаме да разберем дали това е възможно и ако да, как се процедира…
Доктор Тарасоф се облегна назад, отпи глътка кафе и се замисли. Часът беше пет без четвърт. Стаята за почивка на хирурзите в „Масачузетс Дженерал“ беше спокойна. Само в съседната съблекалня се забелязваше известно движение. Излязъл от операционната едва преди двадесетина минути, Тарасоф все още беше с хирургическа маска на шията, а по ръцете му личаха следи от талк. Заковала поглед в лицето му, Аби отново се сети за дядо си. Същите топли сини очи и посребрена коса, същия тих и спокоен глас. „Глас, който излъчва авторитет, каза си тя. Глас, който не е нужно да бъде повишаван…“
— Е, слухове колкото щеш — рече с лека въздишка възрастният хирург. — Те тръгват в момента, в който някоя известна личност получи орган. Хората започват да се питат дали не става въпрос за покупко-продажба, но никога нищо не е било доказано…
— Вие лично какви слухове сте чул?
— Например, че човек може да си купи по-предно място в списъка на чакащите трансплантация — отвърна Тарасоф. — Но лично аз никога не съм ставал свидетел на подобно нещо.
— Аз обаче съм — каза Аби.
— Кога? — погледна я изненадано Тарасоф.
— Преди две седмици. Госпожа Виктор Вос. Беше трета в списъка, но въпреки това получи ново сърце. А двамата болни преди нея починаха…
— Националната система за органна трансплантация не би трябвало да допусне подобно нещо — поклати глава Тарасоф. — Нито пък БОНИ. И в двете институции е въведен строг ред…
— В БОНИ не знаеха нищо за това. Оказа се, че донорът изобщо не фигурира в техните списъци.
— Трудно ми е да го повярвам — поклати глава Тарасоф. — Откъде ще дойде органът, ако не от тях?
— Според нас Вос е платил на някого — отвърна Вивиан. — Донорът е останал извън системата, за да обслужи директно жена му…
— Ще ви кажем какво знаем — добави Аби. — Броени часове преди операцията на госпожа Вос, „Уилкокс Мемориал“ съобщава на координаторката по трансплантациите в „Бейсайд“, че там разполагат с подходящ донор. Сърцето е изрязано и пренесено в Бостън по въздуха. Пристигна в операционната на „Бейсайд“ точно в един през нощта, придружавано от някой си доктор Мейпс. Заедно със съответните документи, които по-късно изчезват и никой не може да ги открие. На мен ми хрумна да потърся името на Мейпс в Общия медицински справочник, но там няма доктор с това име.
— Кой тогава е извършил жътвата?
— Според нас хирург на име Тим Никълс. Неговото име фигурира в справочника, тъй че той наистина съществува. Според данните от личното му досие, той е бил практикант тук, в „Масачузетс Дженерал“. Случайно да си спомняте за него?
— Никълс, Никълс… — промърмори замислено Тарасоф. — Кога е бил тук?
— Преди деветнадесет години.
— Трябва да погледна в архивата на практикантите…
— Ето какво се е случило според нас — погледна го право в очите Вивиан. — Госпожа Вос е имала нужда от спешна трансплантация на сърце, а съпругът й — парите да го купи. Не зная по какъв начин са направени сондажите, но такива безспорно е имало. Оказва се, че този Тим Никълс разполага с подходящия донор. Стимулиран по някакъв начин, той изпраща сърцето директно в „Бейсайд“, без да го регистрира в БОНИ. Това е възможно, само ако и други хора по веригата са били „стимулирани“, включително хора от „Бейсайд“…
Тарасоф шокирано я погледна и поклати глава.
— Възможно е — прошепна той. — Това, което казваш, е напълно възможно!
Вратата рязко се отвори, в помещението влязоха двама практиканти. Улисани в оживен разговор, те се насочиха към машината за кафе. Измина цяла вечност, преди да се махнат…
Тарасоф изглеждаше все така смаян.
— Аз самият съм изпращал пациенти в „Бейсайд“ — промърмори той. — Там действа най-добрият център за трансплантации в страната! Не разбирам как са допуснали нерегистриран орган. Нима не знаят, че това ще им донесе огромни неприятности с БОНИ и Националната мрежа?
— Отговорът е очевиден — рече Вивиан. — Пари!
В помещението се появи още един хирург. Халатът му беше потъмнял от пот. Насочи се към едно от креслата, от гърдите му излетя въздишка на облекчение. Тръшна се върху седалката и затвори очи.
— Молим ви да хвърлите едно око на досието на Тим Никълс — прошепна Аби и се наведе към възрастния хирург. — Всичко свързано с него ще ни бъде от полза. Интересно е да разберем дали действително е карал практиката си тук, или досието му е изцяло фалшифицирано…