— Ще го издиря и ще му се обадя лично…
— Не, недейте. Все още не сме сигурни срещу какво сме изправени…
— Предпочитам да действам открито, доктор Диматео — изгледа я намръщено Тарасоф. — Искам да знам дали тук наистина действа нелегална мрежа за доставка на органи и бъдете сигурна, че ще разбера!
— Ние също искаме това — кимна Аби и очите й нервно пробягаха по лицето на хирурга, който продължаваше да почива в креслото насреща със затворени очи. — Но трябва да бъдем много предпазливи… — Гласът й премина в шепот: — За шест години са починали трима лекари от „Бейсайд“. Две самоубийства и един нещастен случай. Всичките са били членове на екипа за трансплантации…
В очите на възрастния хирург се появи огромно смайване и Аби разбра, че предупреждението й е прието.
— Май се опитвате да ме уплашите, а? — попита с дрезгав глас Тарасоф.
— То си е страшно — мрачно кимна Аби.
Излязоха на паркинга. Небето над главите им беше мрачно. Бяха пристигнали тук всяка с колата си, сега беше време да се разделят. Дните станаха къси. Беше едва пет, но вече се смрачаваше. Аби потръпна, придърпа полите на якето си и огледа паркинга. Не видя бежов микробус.
— Все още не разполагаме с достатъчно факти, за да предизвикаме разследване — промърмори Вивиан. — А ако избързаме, Виктор Вос със сигурност ще заличи всички следи.
— Нина Вос не е първият подобен случай — поклати глава Аби. — Според мен „Бейсайд“ е в бизнеса от доста време насам. Арън Ливай е имал офшорна сметка с три милиона долара в нея, а това означава много подкупи…
— Но изведнъж е изпитал остър пристъп на разкаяние, така ли? — изгледа я продължително Вивиан.
— Знам, че искаше да се махне от „Бейсайд“ и изобщо от Бостън — отвърна Аби. — Може би не са го пуснали…
— А същото е станало с Кунслър и Хенеси…
Аби въздъхна и отново огледа паркинга.
— Страхувам се, че е точно така…
— Трябват ни още имена — тръсна глава Вивиан. — Както на реципиенти, така и на нередовни донори…
— Информацията за донорите се съхранява в офиса на координаторката. Мога да се добера до нея само чрез кражба. Но пак няма гаранция, че ще попадна на нещо. Нали не си забравила, че документите относно донора на Нина Вос изчезнаха?
— Тогава трябва да търсим откъм страната на реципиента.
— Медицинските досиета?
Вивиан кимна.
— Ще направим списък на пациентите, които са получи органи. А след това ще проверим дали са били в списъците на чакащите…
— За тази цел ще ни е нужна помощ от БОНИ.
— Правилно. Но първо трябва да разполагаме с имената и датите.
— Аз ще се заема с това — кимна Аби.
— Бих ти помогнала, но няма да ме пуснат дори да припаря в „Бейсайд“ — въздъхна Вивиан. — За началниците там аз съм истински кошмар!
— Аз също…
Вивиан се усмихна, сякаш имаше повод да се гордее с този факт. Сгушена в дългото си палто, тя съвсем приличаше на дете. Един съюзник с доста крехка физика. Но погледът й вдъхваше доверие, за разлика от външния вид. Прям и безкомпромисен, това беше поглед на човек, който вижда всичко…
— Окей, Аби — въздъхна тя. — А сега ми кажи защо държиш да запазиш всичко това в тайна от Марк…
Аби потръпна, после тръсна глава.
— Защото мисля, че е замесен.
Отговорът излетя от устата й с учудваща лекота.
— Марк?!
Аби кимна и вдигна глава към мрачното небе.
— Иска да се махне от „Бейсайд“ — промълви тя. — Иска да предприеме далечно плаване, да избяга… Точно като Арън малко преди да умре…
— Според теб Марк е вземал подкупи, така ли?
— Преди няколко дни си купи нова лодка — въздъхна Аби. — Всъщност не лодка, а луксозна яхта…
— Е, какво толкова, той винаги е бил луд по яхтите…
— Но тази струва половин милион долара.
Вивиан замълча.
— Лошото е, че е платил в брой — прошепна с отчаяние Аби.
Седемнадесета глава
Архивата се съхраняваше в болничното приземие, редом с Патологичното отделение и моргата. Този отдел беше добре известен на всеки лекар в „Бейсайд“, тъй като именно тук се подписваха медицинските диагнози и заключения, диктуваха се обобщените основания за изписване на пациентите, издаваха се писмените нареждания за лабораторни изследвания. Помещението беше обзаведено с удобни столове и маси, а работното време беше удължено до девет вечерта, за да бъде удобно на лекарите от всички смени.