Когато Аби влезе там, часът беше шест следобед. Просторната зала беше полупразна, точно според очакванията й. По това време в болницата се раздаваше вечерята. На една от масите в дъното седеше лекарка от „Вътрешни болести“ с посивяло от умора лице и огромна купчина картони пред себе си.
Аби пристъпи към жената зад гишето и се усмихна с разтуптяно сърце.
— Здравейте. Аз събирам статистически данни за доктор Уетиг, който възнамерява да изнесе лекция за морбидността при сърдечните трансплантации. За тази цел ще ми трябва помощта на вашия компютър. Списък на всички сърдечни трансплантации за последните две години, с имената на пациентите и номерата на болничните им картони…
— За тази цел ми трябва писмено искане от отделението — отвърна служителката.
— Зная, но всички вече си тръгнаха. Утре ще попълня искането и ще ви го донеса. Много бих искала данните да бъдат готови до утре сутринта. Знаете го какъв е Генерала…
Служителката се засмя. Познаваше прекрасно характера на Генерала, чиято слава се носеше из всички болнични отделения. После седна пред компютъра и набра командата за търсене на данни. На екрана с едри букви се появи думата ДИАГНОЗА, под която момичето изписа СЪРДЕЧНИ ТРАНСПЛАНТАЦИИ и съответните години. После натисна бутона enter.
Екранът бавно започна да се изпълва с имена. Аби гледаше като омагьосана. Момичето натисна бутона print, секунди по-късно списъкът излезе от принтера и се озова в ръцете й.
В него фигурираха двадесет и девет имена. Последното от тях беше Нина Вос.
— Ще ми дадете ли картоните на първите десет? — попита Аби. — Бих искала да ги обработя още тази вечер…
Момичето изчезна зад високите стелажи и миг по-късно се появи, натоварено с обемисти папки.
— Първите две — обяви то. — Сега ще ви донеса и останалите…
Аби награби папките, притисна ги към гърдите си и ги понесе към близката маса. Пациентите с присадени сърца имаха огромна по обем документация и тези двамата не бяха изключение. Настани се на стола и отвори първата папка, която съдържаше обща информация.
Името на пациента беше Джералд Люри, петдесет и четири годишен. Заплащането беше извършено чрез частна здравна застраховка. Домашен адрес Уорчестър, Масачузетс. Аби не знаеше дали тази информация ще й влезе в работа, но за всеки случай я преписа върху първия лист на жълтия юридически бележник, който носеше със себе си. Под нея добави датата на операцията и имената на лекарите в екипа. Познаваше ги всичките: Арън Ливай, Бил Арчър, Франк Цуик, Раджив Мохандас. И Марк… Както беше очаквала, никъде в папката не се съдържаше информация за донора. По принцип тази информация се съхраняваше отделно. Но преглеждайки бележките на сестрите, тя откри това, което й трябваше: „08:30 ч. — Съобщение за приключване на жътвата. Сърцето на донора вече пътува от Норуок, Кънектикът. Пациентът вкаран в операционната за подготовка…“.
„8:30 ч., Жътва в Норуок, Кънектикът“, записа в бележника си Аби.
Служителката в архивата докара още пет досиета на малката си количка, разтовари ги на масата и се върна за останалите.
Аби потъна в работа. Вдигна глава от купчината папки само веднъж, колкото да звънне на Марк и да го предупреди, че ще закъснее.
В девет, когато трябваше да приключи поради затварянето на отдела, вече беше гладна като вълк.
На път за дома се отби в един „Макдоналдс“ и си поръча Биг Мак, двойна порция картофки и голям шейк с ванилия. Холестерол, който трябваше да подхрани мозъка й. Настани се на една маса в ъгъла, откъдето можеше да наблюдава цялото заведение. По това време клиентите бяха главно хора, които излизаха от близкото кино, тийнейджъри с гаджетата си, тук-там по някой стар ерген с депресирана физиономия. Никой не й обръщаше внимание. А тя си тръгна, след като опустоши всичко, до последното картофче.
Влезе в колата си и огледа паркинга. Не се виждаше никакъв микробус.
Прибра се в десет и четвърт. Марк си беше легнал, къщата тънеше в мрак. Изпита облекчение, тъй като не се налагаше да отговаря на въпросите му. Съблече се на тъмно и се мушна под завивките, като внимаваше да не го докосва. Почти се страхуваше да го докосва…
А когато той внезапно се размърда и протегна ръце към нея, тя усети как цялото й тяло се сковава от напрежение.