— Тази вечер ми липсваше — прошепна той, наведе се над лицето й и впи устни в нейните. Ръката му се плъзна надолу и погали бедрото й. Аби не помръдна. Чувстваше се като манекен, не беше в състояние да реагира. Лежеше със затворени очи, кръвта пулсираше в ушите й. Марк я придърпа върху себе си и потъна дълбоко в нея.
„С кого се любя?“, запита се тя, докато бедрата й се полюшваха в такт с мощните му тласъци.
Миг по-късно всичко свърши и той се плъзна встрани.
— Обичам те — разнесе се шепотът му в мрака.
Отговорът й дойде далеч по-късно, когато той отдавна беше заспал.
— И аз те обичам…
В осем без двадесет на другата сутрин тя вече беше в архивата. Залата беше доста по-оживена от снощи. Повечето от масите бяха заети от лекари, които бързаха да отхвърлят писмената си работа преди сутрешната визитация. Поиска още пет болнични досиета, направи нужните отметки в бележника си и излезе.
Времето до обед прекара в библиотеката, където се зае с обичайната подборка на специализирани статии за доктор Уетиг. Върна се в архивата късно следобед и поиска нови десет досиета…
Вивиан привършваше последното парче пица. Беше четвърто поред и Аби озадачено се питаше къде побира всичката тази храна. Дребничкото й тяло на горска нимфа гълташе калории като фурна за изгаряне на мазнини. Бяха заели едно от ъгловите сепарета в пицария „Джанели“. Аби си отряза само едно-две парченца от огромната пица, но и тях преглътна с видими усилия.
— Значи Марк все още не знае, а? — попита Вивиан и избърса пръстите си със салфетката.
— Не съм му казала нито дума — кимна Аби. — Предполагам, че ме е страх…
— Но как издържаш? — учуди се дребничката жена. — Живееш под един покрив с него, без да му говориш?
— Е, не е съвсем така. Разговаряме, но не на тази тема… — Ръката на Аби докосна снопчето записки, с което не се разделяше нито за миг. Главно защото се страхуваше да не попадне в ръцете на Марк. Снощи, след като се прибра от „Макдоналдс“, го беше скрила под дивана. Напоследък криеше от него толкова много неща, че се чудеше докога ще издържи.
— Рано или късно ще трябва да поговориш с него, Аби — изгледа я Вивиан.
— Рано е — поклати глава тя. — Първо искам да разбера всичко.
— Нали не се страхуваш от Марк?
— Страхувам се, че ще отрече, а аз няма да мога да разбера дали казва истината — въздъхна Аби и прокара ръка през косата си. — Господи! Доскоро бях убедена, че съм твърда като скала и когато пожелая нещо, просто работя като бясна, за да го постигна! А сега се колебая за всичко. Нещата, които ме крепяха, вече ги няма…
— Имаш предвид Марк?
— Най-вече Марк — разтърка лицето си Аби.
— Изглеждаш ужасно — отбеляза Вивиан.
— Не мога да спя. Мисля за един куп неща, а не само за Марк. Онази бъркотия с Мери Алън също не излиза от главата ми. Очаквам всеки момент появата на детектив Кацка с белезници в ръце…
— Мислиш ли, че те подозира?
— Мисля, че е прекалено умен, за да не го стори…
— Но той те остави на мира, нали? Може би отдавна е забравил тази история…
Аби си спомни за спокойните сиви очи на Бърнард Кацка и поклати глава:
— Той е непроницаем. Но според мен е настоятелен, а не само умен. Страх ме е от него, но едновременно с това ме привлича…
— Интересно — промърмори Вивиан и се облегна назад. — Дивечът е привлечен от ловеца…
— Понякога ми се иска да му позвъня и да му изпея всичко — призна с въздишка Аби. — Да свърша веднъж завинаги… — Подпря главата си с длани и унило добави: — Господи, толкова съм уморена! Иска ми се да избягам някъде и да спя цяла седмица!
— Може би трябва да се изнесеш от къщата на Марк — подхвърли Вивиан. — При мен има една свободна спалня, защото баба си тръгва…
— Аз пък мислех, че тя е постоянен гост в къщата ти…
— Не е — усмихна се Вивиан. — Гостува на всичките си внуци подред. В момента една моя братовчедка в Конкорд е в трескава подготовка за визитата й…
— Не знам какво да правя — поклати глава Аби. — Проблемът е там, че обичам Марк. Не му се доверявам, но го обичам. И в същото време зная, че това, което вършим в момента, със сигурност ще го съсипе…
— А може би ще спаси живота му — тихо подхвърли Вивиан.
— Спасявам му живота, но му съсипвам кариерата — отчаяно я погледна Аби. — Едва ли ще ми бъде много благодарен…
— Арън би ти благодарил. Кунслър също. Да не говорим за жената и малкото дете на Хенеси…