Аби замълча.
— Сигурна ли си, че и Марк е вътре? — попита след кратката пауза Вивиан.
— Не съм и именно затова ми е трудно. Искам да му вярвам, а не разполагам с доказателства. Нито в едната посока, нито в другата… — Ръката й докосна бележника. — До този момент съм прегледала двадесет и пет болнични картона. Част от тях се отнасят за трансплантации, правени преди две години. Името на Марк присъства при всяка от тях.
— Името на Арчър също, както и това на Арън — напомни й Вивиан. — Това не доказва нищо. Какво друго успя да научиш?
— Досиетата изглеждат странно еднакви. Сякаш са преписвани едно от друго…
— Ясно. А нещо за донорите?
— Тук нещата стават по-интересни… — Аби огледа ресторанта и наклони глава към приятелката си. — Не във всички досиета е отбелязано откъде идва съответния орган. Но в доста от тях се съдържа и тази информация. В очите ми се набива един странен факт: четири сърца са пристигнали от Бърлингтън, щат Върмонт!
— „Уилкокс Мемориал“?
— Не знам. В бележките на сестрите не се споменава конкретна болница. Но не е ли странно, че едно сравнително малко градче като Бърлингтън предлага такова изобилие от пациенти в състояние на мозъчна смърт?
В очите на Вивиан се появи смайване.
— Тук нещо наистина не е наред — промърмори тя. — До този момент подозирахме някаква измама в системата за регистрация на органите, но тя не може да обясни струпването на донори в един и същ град. Освен ако…
— Освен ако не става въпрос за изкуствено отглеждане на донори — довърши мисълта й Аби.
Над масата се възцари тежко мълчание.
„Бърлингтън е университетски град, помисли си Аби. Пълен с млади и здрави студенти. Пълен с млади и здрави сърца…“
— Мога ли да получа датите на тези четири жътви в Бърлингтън? — вдигна глава Вивиан.
— Да, имам ги тук — кимна Аби. — Защо са ти?
— Ще ги засека с некролозите в Бърлингтън. Ще открия кой точно е умрял. По този начин може би ще идентифицираме имената на донорите. И ще разберем как са се оказали в състояние на мозъчна смърт…
— Но в некролозите рядко се споменава причината за смъртта — възрази Аби.
— Значи трябва да стигнем до съответните смъртни актове. Което означава, че някоя от нас трябва да се разходи до Бърлингтън. А аз и без това отдавна си мечтая да посетя това градче! — Дребничката азиатка отново се превърна в непоколебим войн. Небрежния тон, с който каза всичко това, не можеше да скрие нетърпеливото очакване, което караше тялото й да потрепва като струна.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — погледна я със съмнение Аби.
— Ако не го направим, победител ще бъде Виктор Вос. А победените — младежи като Джош О’Дей… — Помълча малко, после тихо попита: — А ти сигурна ли си, че го искаш, Аби?
Главата на Аби отново легна върху дланите й.
— Мисля, че вече нямам друг избор — глухо отвърна тя.
Колата на Марк беше паркирана в алеята.
Аби спря зад нея и изключи двигателя. Дълго остана на мястото си, опитвайки се да набере онази енергия, която й беше необходима да влезе в къщата и да се изправи срещу него.
Най-накрая слезе от колата и се насочи към входната врата.
Марк беше в хола и гледаше късните новини по телевизията. Доловил стъпките й в антрето, той изключи апарата и се изправи да я посрещне.
— Как е Вивиан?
— Добре — отвърна Аби. — Тя е като котките, никога не пада по гръб. На път е да купи една доста добра практика в Уейкфийлд. — Закачи палтото си в гардероба и попита: — А ти как си? Как ти мина денят?
— Цял ден кърпих една спукана аорта — направи гримаса Марк. — Излязох от операционната чак в седем.
— Поне струваше ли си?
— Не. Изпуснахме го…
— Жалко… — Аби затвори вратичката на гардероба и въздъхна: — Страшно съм уморена! Мисля да се кача горе и да взема един хубав душ…
— Аби?
Аби спря и се обърна. Делеше ги ширината на хола, но тя изпита чувството, че ги дели широка пропаст.
— Какво ти става напоследък? — попита той. — Какво не е наред?
— Знаеш какво не е наред — въздъхна тя. — Безпокоя се за работата си…
— Имам предвид нас двамата — настоятелно я погледна той. — Нещо между нас не е наред!
Тя замълча.
— Вече почти не те виждам, цялото си свободно време прекарваш с Вивиан. А когато все пак се прибереш у дома, се държиш като непозната…