Но вместо да излезе от болницата, тя изчака асансьора и натисна копчето за втория етаж.
По време на краткото пътуване до административния отдел си даде сметка за няколко неща. Първото от тях беше една констатация: тя е твърде упорита или твърде глупава, за да избяга. А второто, че всъщност не се нуждае от красиви плажове, а иска само едно: да се завърнат мечтите й…
Излезе от асансьора и тръгна по покрития с мокет коридор. Канцеларията на завеждащия учебната част беше зад ъгъла, отвъд кабинета на Джеръмая Пар. Секретарката на президента я зърна през отворената врата и посегна към телефона.
Аби зави зад ъгъла и влезе в канцеларията. Пред бюрото на секретарката стояха двама непознати мъже. А върху лицето на самата секретарка се появи същото смаяно изражение, което се беше изписало върху лицето на колежката й — секретарката на Пар…
— О, доктор Диматео…
— Искам да видя доктор Уетиг — хладно я уведоми Аби.
Двамата мъже се обърнаха към нея, в следващия миг блесна ослепителна светкавица.
— Какво правите? — извика Аби и се извърна встрани.
Светкавиците на фотоапаратите продължаваха да действат.
— Бихте ли коментирали смъртта на Мери Алън, докторе? — попита единият от непознатите.
— Какво? — объркано го погледна тя.
— Тя беше ваша пациентка, нали?
— А вие кой сте, по дяволите?
— Гари Старк, от „Бостън Хералд“. Вярно ли е, че сте привърженик на евтаназията? Научихме, че сте правили изявления в подкрепа на…
— Махайте се! — направи крачка напред Аби. — Не желая да разговарям с вас!
— Доктор Диматео…
Аби се обърна с намерението да напусне канцеларията, но почти се сблъска с Джеръмая Пар.
— Репортерите веднага да напуснат болницата! — извика със заповеднически тон той, после се обърна към Аби: — А вие елате с мен, докторе!
Аби мълчаливо го последва. Влязоха в кабинета му, Пар затръшна вратата и се обърна към нея.
— От „Хералд“ започнаха да звънят преди половин час. Последва го „Глоуб“ и още половин дузина вестници. Тук стана истинска лудница!
— Бренда Хайнли ли ги е уведомила? — попита Аби.
— Мисля, че не — поклати глава Пар. — За разлика от нея, репортерите знаят за морфина, който открихме в шкафчето ви…
— Но как са научили? — учудено попита Аби.
— Изтекла е информация — изпъшка Пар и се отпусна на стола си. — Това ще ни съсипе! Полицейско разследване, куп униформени ченгета в болницата!
„Полицията! Естествено, че изтеклата информация ще стигне и там…“
Заковала поглед в лицето на президента, Аби мълчеше. Гърлото й внезапно пресъхна, не беше в състояние да издаде дори звук. Запита се дали той не е разпространил информацията, но после реши, че това е малко вероятно. Просто защото скандалът засягаше и него.
На вратата се почука, в кабинета влезе доктор Уетиг.
— Какво да правя с проклетите репортери? — раздразнено попита той.
— Налага се да подготвите изявление, Генерале. Сюзън Касейдо е на път, тя ще ви помогне да го направите. Дотогава никакви контакти с пресата!
Уетиг отривисто кимна с глава и закова тежък поглед в лицето на Аби.
— Мога ли да видя съдържанието на куфарчето ви, доктор Диматео?
— Защо?
— Знаете защо. Нямате право на проучванията, които сте извършила. Данните за въпросните пациенти са конфиденциални. Заповядвам ви да ми предадете всичките си записки!
Аби не беше в състояние да реагира.
— Мисля, че едно обвинение в кражба няма да помогне на положението ви! — сухо добави Уетиг.
— В кражба?
— Само по този начин мога да квалифицирам информацията, която сте получила чрез измама от болничната архива! Затова настоявам да получа това куфарче. Веднага!
Аби безмълвно му го подаде. Генерала щракна ключалките, разрови бумагите и измъкна бележника със записките й. Тя безсилно сведе глава. Отново я бяха победили. Отново я бяха изненадали с превантивен удар. Би трябвало да прояви повече предпазливост и да не идва тук с всичките данни, които беше събрала. Но забрави за това, мислейки единствено как да се оправдае пред Уетиг…