— Преди няколко дни споменахте, че сте била следена от червен микробус — подхвърли Кацка.
— Бежов — поправи го тя. — Днес пак го видях…
— Успяхте ли да запишете регистрационния номер?
— Не. Следеше ме от разстояние.
— Нека видим дали съм ви разбрал правилно — рече с все така равен глас детективът. — Някой инжектира свръхдоза морфин на вашата пациентка госпожа Алън. После той, или тя, подхвърля шишенце морфин в гардеробчето ви. А сега вие заявявате, че някакъв микробус ви следи из града. Според вас всичко това е дело на Виктор Вос…
— Така си мислех — кимна Аби. — Но може би е дело на някой друг…
Кацка се облегна в стола си. В очите му имаше загриженост, а приведените му рамене издаваха умора.
— Разкажете отново за тези трансплантации — рече той.
— Вече знаете всичко за тях.
— Не ми е съвсем ясна връзката между тях и вашия случай.
Аби си пое дъх. Всичко това го беше разказала на Лундкуист — обстоятелствата около операцията на Джош О’Дей, начинът, по който Нина Вос се беше сдобила с ново сърце. Съдейки по незаинтересованото поведение на Лундкуист, това се беше оказало чиста загуба на време… А сега я караха отново да разказва една история, която очевидно не интересуваше никого. Обзета от чувство за поражение, тя затвори очи и прошепна:
— Бих помолила за чаша вода…
Лундкуист стана и излезе. По време на отсъствието му и двамата мълчаха. Тя седеше със затворени очи и се молеше всичко да приключи. Но се опасяваше, че няма да стане така. Щеше да остане в тази килия завинаги, принудена да отговаря на едни и същи въпроси… Може би наистина трябваше да повика адвокат. Или просто да стане и да си тръгне. Кацка спомена, че не е арестувана. Все още…
Лундкуист се върна с картонена чаша вода. Аби я пое от ръката му и я опразни на един дъх.
— Какво ще ни кажете за сърдечните трансплантации, докторе? — подкани я с равен глас Кацка.
— Мисля, че оттам идват трите милиона на Арън — въздъхна тя. — Осигурявали са донори на богати пациенти, които не са искали да чакат реда си в списъка…
— Какъв списък?
— В тази страна има повече от пет хиляди души, които се нуждаят от трансплантация на сърце — отвърна Аби. — Повечето от тях ще умрат, тъй като не достигат донори. А самите донори трябва да бъдат млади и в добро здраве. Тоест — могат да бъдат жертви на някакви фатални инциденти, при които е констатирана мозъчна смърт. Вероятно се досещате, че такива не се намират всеки ден…
— Кой решава на кого да бъде присадено сърце?
— Съществува компютърна регистрация. Нашата регионална система се управлява от Банката за органи в Ню Ингланд. Тук трябва да добавя, че става въпрос за една изключително демократична система. Пациентите се подреждат в списъка единствено според здравословното си състояние. Богатство и социално положение не се вземат предвид. Това означава, че ако сте назад в списъка, ще чакате дълго… Но да речем, че сте богат и се безпокоите, че ще умрете, преди да ви дойде реда. В такъв случай очевидно ще се опитате да направите нещо, нали? Ще се опитате да си доставите орган извън системата…
— Възможно ли е на практика това?
— За да бъде възможно, задължително трябва да съществува нелегална мрежа за издирване на донори. В нея трябва да участват квалифицирани лекари и медицински лаборанти, които извършват сравнителните тестове, а след това доставят сърцето на богатия пациент… Но има и една друга, още по-лоша вероятност…
— Коя е тя?
— Отглеждане на донори…
— Какво?! — не издържа Лундкуист. — Нима говорите за убийство на здрави хора? Къде тогава са техните трупове? Къде са жалбите за изчезнали?
— Не съм казала, че такава система съществува в действителност — поклати глава Аби. — Само изреждам възможните начини на действие… Според мен Арън Ливай е участвал в нещо подобно. Само по този начин може да се обясни как е натрупал трите милиона долара в онази сметка.
Изражението на Кацка не се промени, безразличието му започна да я дразни.
— Нима не разбирате за какво става въпрос? — леко повиши тон тя. — Едва сега ми стана ясно защо бяха оттеглени съдебните искове срещу мен. Вероятно са се надявали, че ще престана да задавам въпроси… Но аз не се отказах, въпросите ми стават все повече… По този начин ги принуждавам да направят следващия ход… Те трябва да ме дискредитират, защото представлявам сериозна опасност за системата им…