— Не е ли по-лесно да ви ликвидират? — скептично подхвърли Лундкуист.
— Не знам — промълви Аби. — Може би мислят, че зная твърде малко… Или изчакват, защото току-що погребахме Арън.
— Ама фантазията ви наистина работи! — разсмя се подигравателно русокосият детектив.
Кацка рязко вдигна ръка и гигантът млъкна.
— Ще бъда откровен с вас, доктор Диматео — въздъхна той. — Така, както го описвате, този сценарий ми се струва напълно невероятен.
— Нищо друго не ми идва наум — сви рамене Аби.
— Искате ли аз да ви предложа един друг сценарий? — вдигна вежди Лундкуист. — При това напълно логичен? — Пристъпи напред, наведе се над масата и закова заплашителен поглед в лицето на Аби: — Пациентката ви Мери Алън е имала ужасни болки и ви моли да й помогнете. Вие по всяка вероятност решавате, че това ще бъде един хуманен акт. Всъщност, актът наистина е хуманен. На всеки състрадателен лекар би му хрумнало същото. Инжектирате висока концентрация морфин на горката жена и всичко е свършено. Но за лош късмет ви вижда една от сестрите, която впоследствие изпраща анонимен сигнал до племенницата на госпожа Алън. И въпреки хуманните си мотиви, вие изведнъж се оказвате в тежко положение. Очаква ви обвинение в убийство, затвор. Неприятно, нали? Това ви принуждава да се замислите. И в крайна сметка стигате до една теория за конспирация, която едва ли някой може да докаже, но в която има и доста голяма доза логика… Не ви ли се струва, че този сценарий е по-добър, докторе?
— Може би, но нещата не са се развили така.
— А как?
— Вече ви казах всичко, което зная…
— Вие ли убихте Мери Алън?
— Не! — извика Аби и стовари длан върху масата. — Не съм убила пациентката си!
Лундкуист хвърли кос поглед към Кацка и презрително изсумтя:
— Май хич не я бива в лъжите!
После рязко се обърна и излезе.
Известно време и двамата мълчаха, после Аби вдигна глава.
— Арестувана ли съм? — тихо попита тя.
— Не, можете да си вървите — изправи се на крака Кацка.
Тя стори същото.
Известно време се гледаха в очакване, сякаш никой от двамата не желаеше да сложи край на този разговор.
— А защо ме освобождавате? — попита тя.
— Следствието продължава — неопределено отвърна той.
— Мислите ли, че съм виновна?
Кацка се поколеба. Аби прекрасно знаеше, че човекът насреща й не е длъжен да отговаря, но инстинктивно усещаше, че той иска да бъде максимално откровен с нея. Не знаеше само какви мисли минават през главата му в този кратък миг.
— Доктор Ходъл ви очаква в приемната — смени темата детективът, обърна се към изхода и добави: — Пак ще си поговорим, доктор Диматео…
Аби напусна стаята и се насочи към чакалнята на полицейското управление.
Марк я чакаше на вратата.
Позволи му да я вземе в прегръдките си, но тялото й не реагира. Сякаш докосваше нещо чуждо и непознато. Сякаш гледаше някъде отстрани как двама души се прегръщат и целуват.
— Да си вървим у дома — прошепна той. Гласът му долетя някъде отдалеч, чужд и непознат.
Изправен зад стоманените пречки на преградата, Кацка гледаше след тях. Гледаше как мъжът притиска младата жена към себе си. С нежност и обич. Това не му се случваше всеки ден. Повечето двойки между тези стени се държаха на разстояние, помежду им имаше обвинително насочени показалци, отекли лица и разбити зъби. Другите пък демонстрираха порочно сладострастие и нищо повече. Едно брутално сладострастие, характерно за проститутките в крайните квартали на Бостън, известни като „фронтовата линия“… Той самият не беше напълно имунизиран срещу него, тъй като беше жив човек и понякога също изпитваше нужда от женско тяло…
Но обич не беше изпитвал отдавна. Вероятно по тази причина гледаше след Марк Ходъл с чувство на лека завист.
— Хей, Охлюв! — извика някой зад гърба му. — Търсят те на трета линия!
Кацка вдигна слушалката.
— Обаждаме се от Съдебна медицина — прозвуча женски глас. — Момент, моля, ще ви свържа с доктор Роуботам…
Притиснал слушалката към ухото си, Кацка се извърна към чакалнята, но Аби Диматео и Ходъл вече ги нямаше там. Двойката, на която не й липсва нищо, рече си с въздишка той. Добър външен вид, пари, блестяща кариера… Дали жена в тази завидна позиция ще рискува всичко, за да облекчи болките на умираща от рак старица?
— Охлюв? — бръмна в слушалката жизнерадостният глас на Роуботам.