— Казвай какво има…
— Изненада!
— Приятна или обратното?
— Да я наречем неочаквана. Получих ГХС-резултатите от тъканните проби на доктор Ливай…
ГХС или газохроматографска спектрометрия, беше специален тест за откриване на наркотици и токсини, използван от съдебномедицинските лаборатории.
— Нали вече беше изключил подобна възможност? — попита Кацка.
— Бях изключил обичайните дроги — наркотици и барбитурати. Използвах подходящата за подобни тестове техника на повърхностна хроматография… Но после ми хрумна, че става въпрос за медицинско лице и няма да е зле, ако прибегнем и до по-специализирани тестове. Заех се да го изследвам за фентанил, фенциклидин и още няколко летливи субстанции. Така открих, че в мускулната тъкан има следи от сукцинилхолин…
— Това пък какво е? — сбърчи вежди Кацка.
— Агент, който блокира нервите в мускулната и съединителната тъкан. Влиза в реакция с ацетилхолина, който е естественият невротрансмитер на организма. Крайният резултат прилича на Д-тубокурарин…
— Кураре?
— Точно така. Но сукцинилхолинът има по-различен химически строеж. Използва се по време на операции за блокиране на мускулите и улесняване на вентилацията…
— Искаш да кажеш, че е бил парализиран?
— Абсолютно безпомощен — отвърна патологът. — Но най-лошото е, че положително е бил в пълно съзнание… Представяш ли си? — Роуботам помълча малко, после въздъхна: — Ужасен начин да умреш, Охлюв…
— По какъв начин е вкарано лекарството?
— Чрез инжекция.
— Но по тялото нямаше следи от убождане…
— Вероятно са го инжектирали в черепа, под косата. Говорим за съвсем леко боцкане, като от карфица… Лесно бихме могли да го пропуснем, особено при наличието на постморталните изменения…
Кацка се замисли. В съзнанието му изплуваха думите на Аби Диматео, казани само преди няколко дни.
— Ще ми направиш ли една услуга? — рече на глас той. — Става въпрос за две патологически заключения. Първото е на един самоубиец, скочил преди около шест години от моста Тобин. Името му е Лорънс Кунслър…
— Я го продиктувай буква по буква — изръмжа Роуботам. — Тъй, записах го… Второто?
— Доктор Хенеси. Не си спомням малкото му име. Случаят е отпреди три години. Отравяне с въглероден двуокис при нещастен случай. Цялото му семейство е загинало…
— Май си спомням нещо — промърмори патологът. — Имаше и малко дете, нали?
— Точно — кимна Кацка. — А аз ще се опитам да получа разрешение за ексхумация…
— Какво търсиш, Охлюв?
— Не знам точно… Нещо, което може би сме пропуснали, но което ще открием сега…
— В заровен от шест години труп? — засмя се недоверчиво Роуботам. — Ти май си станал оптимист!
— Донесоха още цветя, госпожо Вос. Тук ли да ги сложа, или в параклиса?
— Донесете ги тук, моля.
Седнала до любимия си прозорец, Нина Вос проследи с очи прислужницата, която внимателно постави вазата с цветя върху нощната масичка. Въздухът се изпълни с аромата на свежи азалии.
— Дайте ги тук, до мен…
— Веднага, госпожо — кимна момичето и пренесе вазата на ниската масичка за чай до креслото на Нина. Наложи се да махне оттам друга ваза, пълна с ориенталски лилии. — Тези май не са сред любимите ви цветя…
— Не са — усмихна се Нина и сведе поглед към необичайния букет.
Опитното й око веднага различи руския пелин и розовите азалии, които влизаха в ярък контраст с другите цветя в стаята. Сред тях имаше яркочервени ружи и жълти слънчогледи, но преобладаваха маргаритите. Обикновени, с нищо незабележими цветя. Нима е възможно да се намерят маргарити по това време на годината?
Докосна цветчетата с длан, в носа я удари ароматът на късно лято, на отдавна забравената градина, в която не беше стъпвала от месеци. Лятото отдавна беше отминало, а къщата им в Нюпорт бе затворена за зимата. Господи, колко мразеше този сезон! Цветята и храстите в нюпортската градина се готвеха за зимен сън, а тя беше принудена да се върне в Бостън, в тази огромна къща с позлатени корнизи, изящна дърворезба и бани, облицовани с карарски мрамор. Тъмното дърво на ламперията й действаше потискащо. Лятната им къща беше пълна със слънце и въздух, със соления аромат на морето. Но тази къща тук беше символ на зимата… Извади една маргаритка от вазата и с наслада вдъхна натрапчивата й миризма.