Точно това правеше, когато над главата му се появиха Алексей и Надя.
Сега ги чакаше да се върнат обратно през онази синя врата. Но нещо се бавеха. Какво ли правят там?
Захвърли цигарите. Това не беше честно…
Прелисти едно от списанията, палецът му продължаваше да тренира върху колелцето на запалката. После му се приспа, сви се на кълбо и задряма.
Събуди се от някакво буботене. Отначало реши, че корабният двигател се е повредил, после усети как буботенето се усилва и не идва от Ада, а от палубата над главата му.
Беше хеликоптер.
Григорий завърза краищата на пластмасовото пликче, сложи го в охладителя и го подаде на Надя.
— Хайде, дръж…
Тя сякаш не го чу, лицето й беше станало бяло като вар. „Кучката сдава багажа“, рече си той. После тикна охладителя в ръцете й и изръмжа:
— Хайде, напълни го с лед!
Тя сякаш потръпна от ужас, но все пак пое съда и го понесе към плота в отсрещния край на помещението. Започна да го пълни с лед, а Григорий забеляза как краката й треперят. Първия път винаги е така, рече си той. Дори аз имах проблеми. Но Надя ще се оправи…
Обърна се към операционната маса. Анестезиологът беше дръпнал ципа на чувала и събираше окървавените чаршафи. Хирургът се беше навел над плота и сякаш не му стигаше въздуха. Григорий му хвърли един изпълнен с отвращение поглед. Винаги изпитваше отвращение при вида на лекар с толкова излишни килограми на гърба си. Но тази вечер дебелакът не изглеждаше добре, рече си той. През цялото време на процедурата дишаше тежко, а ръцете му трепереха повече от обикновено.
— Боли ме глава! — простена хирургът.
— Много пиеш, затова! — изръмжа Григорий. — Хванал те е шибаният махмурлук! — После пристъпи към масата и улови края на чувала. Анестезиологът му помогна да прехвърлят товара върху количката.
Събраха изцапаните чаршафи и ги сложиха върху чувала. Григорий замалко не пропусна плюшеното мече, което лежеше на пода напоено с кръв. Наведе се да го вдигне и го хвърли върху купчината мръсни дрехи. Анестезиологът затика количката към тръбата за отпадъци, през която боклуците отиваха право в морето. Отвориха капака и всичко изчезна в широкия отвор. Чувалът, дрехите, плюшената играчка…
— Никога не съм имал такова гадно главоболие! — простена хирургът.
Григорий не му обърна внимание. Смъкна ръкавиците и пристъпи към умивалника. Човек никога не знае какво може да лепне от тези боклуци, рече си той. В най-добрия случай въшки… Започна да търка ръцете си с такова усърдие, сякаш му предстоеше операция.
В помещението се разнесе силен трясък, металните инструменти се разпиляха по пода. Григорий рязко се обърна.
Хирургът се беше проснал по гръб. Лицето му беше мораво, краката му конвулсивно ритаха.
Надя и анестезиологът го гледаха с опулени очи, сковани от ужас.
— Какво му стана на тоя? — изръмжа Григорий.
— Не знам — потръпна анестезиологът.
— Трябва да направим нещо!
Анестезиологът приклекна до гърчещото се в конвулсии тяло, разхлаби яката на ризата му и залепи кислородна маска върху зачервеното лице. Конвулсиите станаха по-силни, ръцете започнаха да барабанят по металния под.
— Притискай маската, ще му направя инжекция! — подвикна анестезиологът.
Григорий мълчаливо се подчини и клекна до тялото на дебелия хирург. Отблъскващото му лице беше мазно и подпухнало. От устата му изби пяна, кислородната маска стана хлъзгава. Кожата му започна да посинява, зениците потъмняха. И Григорий разбра, че всякакви усилия са безполезни.
Секунди по-късно хирургът беше мъртъв.
Тримата дълго мълчаха, заковали очи в трупа. Той изглеждаше гротескно подут, с щръкнало нагоре шкембе и надиплена на няколко пласта брадичка.
— Какво ще правим сега, мамка му? — отчаяно прошепна анестезиологът.
— Трябва ни друг хирург — промърмори Григорий.
— Откъде ще го вземем, от морето ли? Май ще се наложи да влезем в пристанището по-рано от планираното…
— За да се освободим от живата стока — кимна Григорий, после млъкна и рязко вдигна глава. В помещението ясно се чу свистенето на ротори. Очите му се преместиха върху охладителя на рафта. — Всичко ли е готово?
— Напълних го с лед — кимна Надя.
— Тогава се качвай да им го предадеш — заповяда Григорий, после ядно ритна трупа пред себе си. — А през това време ние ще се погрижим за тоя кашалот!