Когато беше на дванадесет, баща й изгуби работата си в кожарската фабрика. Но седмици след това продължаваше да излиза всяка сутрин, сякаш всичко беше наред. Никога не разбра къде всъщност ходи и какво прави. Не каза нищо по този въпрос чак до смъртта си. Но Аби знаеше, че баща й изпитваше ужас при мисълта да остане у дома, да признае провала си. И затова скачаше в колата всяка сутрин и потегляше неизвестно закъде…
Точно това, което сега правеше тя.
Не използваше колата си, предпочиташе да върви пеш. Изминаваше огромни разстояния, без определена цел, без посока. Снощи времето се развали, стана студено. Това я принуди да се отбие в някаква сладкарница, в която продаваха вафли. Взе си кафе и някаква сусамена вафличка и седна да се постопли. Но едва отхапала първия залък, очите й попаднаха на вестника, който четеше човекът на съседната масичка. Беше „Бостън Хералд“, с нейната снимка на първа страница.
Прииска й се да пропълзи по посока на изхода. Имаше чувството, че всички гледат в нея, но на практика никой не й обръщаше внимание.
Стана от масата, изхвърли вафлата в кошчето за боклук и се измъкна навън. Една пряка по-нататък имаше вестникарска будка. Купи си „Хералд“ и се сви в някакъв вход.
„На пръв поглед доктор Аби Диматео е отличен практикант в Медицински център «Бейсайд» — такова поне е мнението на ръководителя на Учебната програма в болницата доктор Колин Уетиг. Но през последните няколко месеца, малко след като доктор Диматео започва втората година от практиката си, нещата поемат по опасен път…“
Принуди се да прекъсне четенето, тъй като дишането й стана твърде учестено и вестникът започна да подскача в ръцете й. Трябваше й доста време да се успокои и да довърши материала. А после й стана лошо.
Репортерът не беше пропуснал нищо. Съдебните искове, смъртта на Мери Алън, скандала с Бренда. Това бяха все неоспорими факти, които, навързани помежду си с помощта на журналистическата еквилибристика, рисуваха портрета на една нестабилна и дори опасна за околните личност. И ловко гъделичкаха вродения страх на хората от лекарите с психически проблеми…
„Не мога да повярвам, че всичко това се отнася за мен!“
Дори да успее да запази лиценза си, дори да завърши практиката си, този материал щеше да я следва навсякъде. Със съответните последици. Защото едва ли нормален човек ще се подложи под ножа на психопат…
Нямаше представа колко време се разхожда, стиснала вестника под мишница. Когато най-сетне спря и се огледа, беше се озовала на Харвард Юнивърсити Комън, а ушите я боляха от студ. Минаваше обяд. Беше обикаляла из улиците през цялата сутрин и нямаше представа накъде да тръгне. Всички в този район изглеждаха уверени в себе си и знаеха къде отиват — студентите с раници на гърба, преподавателите в раздърпани сака от туид…
Сведе очи към вестника. Бяха използвали снимката й от архивата на Учебната програма, направена по време на практиката й във „Вътрешни болести“. Гледаше право в обектива, усмихната и спокойна. Една млада жена, готова да работи упорито за осъществяване на мечтите си.
Захвърли вестника в близкото кошче за боклук и тръгна за дома си. „Трябва да отвърна на удара, трябва да се боря!“
Но беше в задънена улица. Вчера Вивиан отлетя за Бърлингтън, а вечерта се обади с лоши новини. Тим Никълс ликвидирал практиката си в града и заминал в неизвестна посока. На четирите дати в болницата „Уилкокс Мемориал“ не били регистрирани никакви жътви на органи. А в местната полиция не били подавани жалби за изчезнали хора, нито пък били открити трупове с извадени сърца. Навсякъде удряха на камък…
„Успели са да прикрият следите си. Никога няма да ги хванем…“
Още от прага забеляза мигащата светлина на телефонния секретар. Вивиан беше оставила съобщение с молба да й звънне веднага. Но номерът в Бърлингтън даваше свободно.
Набра БОНИ, но оттам категорично отказаха да я свържат с Хелън Люис. Очевидно никой не желаеше да чуе последните налудничави теории на умствено неуравновесената доктор Диматео. Аби не знаеше към кого да се обърне. Прехвърли в главата си хората от „Бейсайд“, които познаваше. Доктор Уетиг и Марк, Мохандас и Цуик, Сюзън Касейдо и Джеръмая Пар… Нямаше доверие на никого от тях. На никого!