Посегна към слушалката да набере отново Вивиан, механично погледна през прозореца и го видя. В дъното на улицата беше паркиран бежовия микробус!
„Мръсник, този път ще те пипна!“
Изтича до шкафа в антрето и измъкна един бинокъл. С негова помощ успя да разчете цифрите на регистрационния номер.
„Пипнах те! Сега вече те пипнах!“
Грабна слушалката и се обади на Кацка. Докато чакаше да го повикат изведнъж се учуди, че звъни именно на него. Условен рефлекс, сви рамене тя. Когато имаш нужда от помощ, търсиш ченгетата… А Кацка беше единственото ченге, което познаваше.
— Детектив Кацка — прозвуча равният му глас в слушалката.
— Микробусът е тук! — извика възбудено тя.
— Моля?
— Обажда се Аби Диматео! Микробусът, който ме следи, е паркиран пред къщата ми! Номерът му е 539 ТДВ, от Масачузетс.
Настъпи кратка пауза, докато детективът си записваше номера.
— Живеете на улица Брюстър, нали?
— Да. Моля ви, изпратете някого! Не зная какво е решил онзи отвън…
— Заключете вратата и чакайте — отвърна Кацка. — Ясно ли е?
— Да — кимна тя, изпусна въздуха от гърдите си и повтори: — Да.
Беше сигурна, че входната врата е заключена, но все пак отиде да провери. Обиколи къщата и с облекчение установи, че всичко изглежда наред. Върна се в дневната и седна зад пердето. Искаше да види реакцията на собственика, когато дойдат ченгетата.
Четвърт час по-късно на улицата се появи познатото зелено волво и паркира до отсрещния тротоар. Аби не очакваше Кацка да дойде лично, но грешка нямаше. Именно той беше човекът, който слезе от колата. Обзе я огромно чувство на облекчение. Той знае какво да прави, той е умен и вдъхва сигурност…
Детективът спокойно прекоси улицата и се приближи до микробуса.
Аби притисна нос в стъклото, сърцето й ускори ритъма си. „Дали и Кацка се вълнува като мен?“, кой знае защо се запита тя. Той крачеше бавно и почти грациозно към шофьорската врата на бежовото возило. Едва когато се завъртя на една страна да надникне през стъклото, Аби видя пистолета в ръката му. Не беше забелязала кога го е извадил.
Сега вече се страхуваше да гледа. Страхуваше се за него.
Той се промъкна още малко напред, погледна през страничното стъкло и мина зад микробуса. Там прибра пистолета в кобура си, отстъпи една-две крачки и огледа улицата.
От къщата насреща изскочи мъж със сиво палто и се втурна по стълбите към улицата. Викаше нещо и размахваше ръце. Кацка реагира с обичайната си невъзмутимост. В ръката му проблесна полицейската значка, мъжът се укроти. После бръкна в джоба си и показа своите документи.
В продължение на минута-две двамата оживено разговаряха. Кацка махна по посока на къщата, после посочи микробуса. Мъжът със сивото палто се върна обратно по стълбите.
Детективът прекоси улицата и тръгна насам.
Аби изтича да му отвори.
— Какво стана?
— Нищо.
— Кой е този човек? Защо ме следи?
— Твърди, че няма представа за какво говорите…
Аби го пропусна да влезе и затвори вратата.
— Не съм сляпа! — промърмори тя. — Този микробус ме следеше! Виждала съм го из града и тук, на улицата!
— Водачът твърди, че за пръв се появява тук — кротко отбеляза Кацка.
— Между другото, кой е той?
Детективът извади бележника си.
— Джон Дохърти, тридесет и шест годишен, жител на щата Масачузетс. Професия водопроводчик. Категорично заяви, че за пръв път го викат на улица Брюстър. Микробусът е регистриран на името на фирмата за водопроводни услуги „Бек Бей“ и е пълен с инструменти… — Затвори тефтерчето и го прибра във вътрешния си джоб, после продължително я изгледа.
— Бях сигурна — промърмори Аби. — Бях абсолютно сигурна, че е същият…
— Продължавате да твърдите, че подобен микробус ви е следил, така ли?
— Да, за бога! — възкликна гневно тя. — Наистина ме следеше!
Реакцията му беше леко повдигане на веждите. Аби направи усилие да се овладее. Този човек трудно може да бъде убеден от нервни изблици. Той е изтъкан от логика. Истински мистър Спок с полицейска значка…
— Не си въобразявам — вече по-спокойно рече тя. — И не си измислям.
— В случай, че сте сигурна в съществуването на този микробус, опитайте се да запишете номера му…