Доктор Мейпс! Куриерът, който достави в операционната сърцето на Нина Вос!
Мейпс направи няколко крачки, спря пред син понтиак „Трансам“ и бръкна в джоба си за ключовете.
Аби премести поглед към входа на „Еймити“, отправяйки безмълвна молитва Кацка да се появи. „Хайде, идвай! Иначе ще изпуснем Мейпс!“ Отново погледна към понтиака. Мейпс вече беше зад кормилото и си слагаше колана. После запали мотора, даде мигач и зачака пролука в трафика.
Очите й се плъзнаха по арматурното табло и с облекчение се спряха върху ключовете на Кацка, които се поклащаха под волана.
Това е единствения ми шанс, рече си тя.
Синият понтиак излезе на платното.
Времето за размишления изтече.
Аби се прехвърли на шофьорското място и завъртя ключа. После даде газ, гумите изсвириха. Зад гърба й се разнесе хор от гневни клаксони.
Колата на Мейпс плавно се плъзгаше към светофара на пресечката, който за щастие беше червен.
Аби натисна спирачката. От пресечката я деляха четири коли, които нямаше как да задмине. След зелената светлина Мейпс спокойно можеше да й се изплъзне. Приведена над волана, тя напрегнато броеше секундите. После започна да проклина вечните бостънски задръствания, проклетията на бостънските шофьори и собствената си нерешителност. Защо не се включи в движението по-рано? А сега понтиакът беше само едно синьо петно в могъщия поток на трафика, безнадеждно далеч! Какво, по дяволите, му става на тоя светофар?
Най-после стана зелено, но колите пред нея не помръдваха. Тоя отпред сигурно е заспал на волана! Аби натисна клаксона, колите отпред най-сетне се раздвижиха. Тя стъпи на газта, после я отпусна.
Някой блъскаше по страничната врата.
Извърна глава и видя Кацка, който тичаше редом с колата. Спря и натисна бутона за отключване на вратите.
— Какво правите, по дяволите? — изкрещя детективът и отвори вратата.
— Хайде, по-бързо! — нетърпеливо го подкани тя.
— Не! Първо ще отбиете и…
— Скачай вътре, да те вземат мътните!
Той изненадано примигна и се подчини.
Аби натисна газта докрай и успя да остави пресечката зад гърба си. На около две преки пред тях се мяркаше синьо петно. Понтиакът зави по Котидж стрийт. Трябваше да бъде близо до него, в противен случай положително щеше да го изгуби в трафика. Реакцията й беше мигновена и точна. Гумите пронизително изсвириха, волвото на Кацка зави рязко вляво, пресече двойната линия и изпревари три коли наведнъж. Върна се в платното секунди преди да я помете лавината на насрещното движение. Кацка щракна предпазния колан. Умно от негова страна, рече си тя. Предстоеше им опасно пътуване. Нави волана и пое нагоре по Котидж.
— Ще ми кажете ли какво става? — попита той.
— Той се появи от задния вход на „Еймити“… Става въпрос за човека в онази кола пред нас, синята…
— Кой е той?
— Куриерът, който достави органа. Представи се като доктор Мейпс… — Кракът й отново натисна педала на газта и волвото литна напред. Навлезе в насрещното платно, разклати се и се прибра вдясно.
— По-добре да карам аз — промърмори Кацка.
— Навлиза в кръговото движение, да го вземат мътните! — не му обърна внимание Аби. — Накъде ли ще поеме?
Понтиакът излезе от площада и потегли на изток.
— По всяка вероятност се насочва към експресната магистрала — рече Кацка.
— Ние също — промърмори Аби и повтори маневрата на синята спортна кола.
Предположението на Кацка се оказа вярно. Мейпс се насочи към естакадата, от която се излизаше на експресната магистрала. Аби го последва. Сърцето й се беше качило в гърлото, дланите й върху волана овлажняха. Тук беше най-лесно да го изгуби. По това време на деня експресната магистрала беше задръстена от коли, които фучаха със сто километра в час, без да спазват дистанция помежду си, а всеки от хората зад волана натискаше педала с единствената мисъл час по-скоро да се прибере у дома. Успя да се включи в движението почти без да намалява скоростта, но Мейпс беше далеч напред и си пробиваше път към лявото платно.
Аби направи опит да го последва, но един огромен камион отказа да я пусне. Тя натисна клаксона и даде мигач, но онзи само скъси дистанцията до колата пред себе си. Играта загрубя. Прекалено напомпана с адреналин, за да изпитва страх, Аби караше на сантиметри от огромното чудовище и гледаше единствено към синия трансам на Мейпс, а шофьорът на камиона очевидно беше от най-проклетите шосейни скандалджии и упорито не й даваше път. Стиснала волана, младата жена изведнъж се превърна в друг човек — решен на всичко грубиян с остър език, на което при други обстоятелства самата тя би се учудила. Прогонила всякакви страхове и колебания, тя отвръщаше на удара. И най-сетне се почувства добре. Аби Диматео под влиянието на тестостерона! Уф, че хубаво!