Гърбът му попречи на Аби да проследи изцяло хода на последвалите събития. По-скоро усети, отколкото видя как тялото му рязко се навежда напред, миг по-късно затрещяха изстрели. Нещо зад гърба й издаде остър метален звън, във въздуха се разнесе бръмчене.
Обърнаха се едновременно и едновременно полетяха към прикритието на сандъците. Кацка я повали и притисна главата й към грапавия бетон. В следващия миг от сандъците се разлетяха трески.
Детективът измъкна пистолета си и отвърна на огъня. Три изстрела, в бърза последователност.
Разнесе се тропот на крака, придружен от напрегнати гласове.
Моторът на микробуса изръмжа, колелата заскърцаха по чакъла.
Аби вдигна глава и с ужас видя, че тежката кола се насочва право към тях, а масивната й броня разпилява сандъците като картонени кутии.
Кацка се прицели и натисна спусъка. Изстреля четири патрона. Челното стъкло на микробуса се пръсна, колелата пронизително изсвириха. Машината свърна наляво, после надясно, сякаш човекът зад волана беше пиян.
Кацка изстреля още два последни патрона.
Микробусът продължаваше да се носи право към тях.
Ослепена от фаровете, Аби усети как тялото й литва във въздуха. Миг по-късно потъна в мастиленочерната, ужасно студена вода.
Изскочи на повърхността, почти задавена от мазната, воняща на газьол гадост, която изпълваше акваторията на пристанището. На кея над главата й се разнесоха викове, последвани от страхотен трясък. Водата сякаш завря. Надигна се мътна вълна, която покри главата й. Зарита бясно с крака и скоро отново изскочи на повърхността. На няколко метра от нея водата светеше с фосфоресцираща светлина, която бързо намаляваше. Микробусът беше паднал от кея и потъваше. Двата зеленикави снопа светлина от фаровете му бързо изчезнаха в мрака.
Кацка! Къде е Кацка?
Завъртя се около себе си, но не видя нищо. Очите й смъдяха от солта, водата наоколо продължаваше да кипи.
Главата му изведнъж се появи на повърхността, само на няколко метра по-нататък. Заплува към нея, после изведнъж се извърна нагоре. От кораба долитаха напрегнати гласове. На кея имаше двама или трима души, стъпките им скърцаха по чакъла. Крещяха нещо към онези на палубата, но нищо не им се разбираше.
„Това не е английски“, изведнъж си даде сметка Аби. Но езикът, на който говореха тези хора, й беше напълно непознат.
Над главата й блесна прожектор, лъчът му започна да опипва развълнуваната вода.
Кацка се гмурна, Аби стори същото. Плуваше под водата със силни тласъци, насочила се към открито море. Въздухът й свърши, показа за миг глава и отново се гмурна. Повтори това още пет пъти и най-сетне се озова изцяло в непрогледен мрак.
Прожекторите на кея бяха станали два, насочени към водата като очи на хищник. В близост до нея се разнесе плясък, Кацка се появи на повърхността и шумно си пое дъх.
— Изпуснах си пистолета! — задъхано рече той.
— Какво става, по дяволите?
— Продължавай да плуваш. Нататък, към другия кей…
Нощта изведнъж пламна. Товарният кораб беше включил бордните си светлини. Един мъж беше приклекнал на трапа с прожектор в ръце, друг стоеше на ръба на пристана, а трети — въоръжен с дълга пушка, напрегнато следеше движението на снопа ярка светлина по вълните.
— Хайде, тръгвай! — извика напрегнато Кацка.
Аби се гмурна в тъмната като мастило вода. Не беше особено добра плувкиня, тъй като винаги се беше страхувала от дълбокото. Но сега възприемаше черния и сякаш бездънен океан като спасител. Главата й изскочи навън за глътка въздух. Напълни дробовете си до крайност, но това й се стори недостатъчно.
— Не спирай, Аби! — долетя някъде отблизо гласът на Кацка. — Още малко и ще стигнем насрещния кей!
Обърна се към кораба. Водата около него беше осветена, а цилиндричните снопи на прожекторите бавно и методично разширяваха кръга.
Отново се гмурна.
Когато най-сетне стигнаха сушата, краката почти не я слушаха. Напрегнала последните си сили, тя бавно се придърпа върху острите крайбрежни камъни, покрити с вонящи на мазут водорасли. После се отпусна на колене и повърна, без да усеща острите мидени черупки, които се забиваха в кожата й.
Кацка протегна ръка да я подкрепи. Тялото й трепереше толкова силно, че ако не беше той, положително би се свлякло обратно в мръсната вода.
Най-сетне в стомаха й не остана нищо и тя бавно вдигна глава.
— По-добре ли си? — прошепна той.
— Умирам от студ!