— Тогава да вървим някъде на топло! — Вдигна глава по посока на пристана, надвиснал над тях. — Мисля, че ще можем да се справим с тези камъни…
Катеренето по покритите с водорасли скали беше кратко, но за сметка на това ужасно. Кацка пръв се добра до бетонното покритие на кея, обърна се и я издърпа до себе си.
Единият от прожекторите опипваше скалите под краката им. Екна изстрел, куршумът рикошира в близката скала.
— Хайде, да се махаме! — извика Кацка.
Хукнаха да бягат. Лъчът ги последва, описвайки странни криволици по околните камъни. Скоро напуснаха бетонното покритие на кея и полетяха към склада за контейнери. Куршумите се пръскаха около тях, вдигайки облачета прах и ситни камъни. Най-сетне се добраха до гигантската сянка на три контейнера, качени един върху друг. Няколко куршума звъннаха по металното им покритие, после стрелбата спря.
Аби намали темпото, за да си поеме дъх. Все още беше изтощена от плуването и неволно погълнатата морска вода. Краката й неудържимо трепереха.
Дочуха се гласове. Сякаш идваха от две посоки едновременно. Кацка я дръпна навътре в лабиринта от контейнери.
Пробягаха разстоянието до края на реда, завиха наляво и изведнъж се заковаха на място.
В дъното проблесна светлина.
Те са пред нас!
Кацка я дръпна вдясно. Металните стени на контейнерите се издигаха от двете им страни като стръмни канари. Отново чуха гласове, отново смениха посоката… У Аби започна да се оформя подозрението, че се въртят в кръг.
Точно пред тях блесна ослепителен лъч на прожектор. Кацка рязко спря и я дръпна назад. Лъчът се приближаваше.
Те са пред нас! Те са зад нас!
Обхваната от паника, Аби рязко се дръпна назад. Спъна се в нещо, посегна да се подпре на близкия контейнер, но ръката й попадна в празно пространство. Между металните стени имаше тясна пролука.
Лъчът на фенерчето приближаваше.
Дръпна Кацка за ръката и се пъхна в процепа. Пространството беше толкова тясно, че можеха да се придвижват само ребром. Краката им се омотаха в някаква тел. Скоро стигнаха до дъното. Пролуката свършваше в стената на друг контейнер. Бяха в капан, по-тесен дори от ковчег.
Чакълът скърцаше под краката на невидимите в мрака врагове.
Кацка протегна ръка да я докосне, но паниката не я напускаше. Сърцето й блъскаше като чук. Стъпките приближаваха.
Бяха двама. Подвикваха си на някакъв непознат език. А може би паниката й пречеше да различи думите им…
В началото на процепа се появи светлина. Онези се бяха спрели наблизо и разменяха учудени възклицания. Ако някой от тях насочеше фенерчето си между стените, той с положителност щеше да открие безпомощните си жертви. Тежка обувка изрита чакъла, ситни камъчета забарабаниха по ламарината.
Аби затвори очи. Не искаше да гледа в лъча на фенерчето, който всеки момент щеше да освети несигурното им скривалище. Пръстите на Кацка се стегнаха около китката й. Мускулите й бяха свити в болезнена топка, дишаше забързано. До слуха й достигна ново скърцане на тежки ботуши върху чакъла.
После стъпките бавно се отдалечиха и заглъхнаха.
Аби не смееше да помръдне. Не беше сигурна дали може да помръдне. „Господи! Кой знае след колко години ще открият тук заклещения ми скелет!“
Кацка беше този, който направи първото движение. Пусна ръката й и безшумно се плъзна по обратния път. В момента, в който се готвеше да надникне от процепа, във въздуха се разнесе тихо драскане. Блесна огънче, потрепна и изчезна. Някой беше запалил клечка кибрит. Кацка замръзна на мястото си. До ноздрите им достигна миризмата на тютюнев дим.
Някъде отдалеч долетя дрезгав вик.
Пушачът изръмжа някакъв отговор и започна да се отдалечава.
Кацка не помръдваше.
Останаха заковани на място, вкопчили ръце, неспособни да издадат дори звук. Преследвачите им минаха покрай процепа още два пъти, но никой не поглеждаше насам.
В далечината се разнесе неясно буботене. Сякаш на хоризонта се събираха буреносни облаци.
После настъпи дълбока тишина.
Напуснаха скривалището след часове. Предпазливо се измъкнаха от лабиринта на контейнерите и огледаха брега. Нощта беше абсолютно тиха. Мъглата се беше вдигнала, по небето мигаха звезди — някак бледи от сиянието на градските светлини.
Пристанът насреща беше тъмен и пуст. Нямаше хора, не светеше дори онзи илюминатор, който бяха забелязали в началото. Бетонната човка чезнеше в леко развълнуваната вода.