Очите й бяха заковани в неговите, ръката й леко помръдна, сякаш молеше да бъде докосната. Той я сграбчи и я обсипа с целувки.
— Всичко ще бъде наред — прошепна Нина.
— Разбира се — отвърна с пресилена усмивка той. — Всичко ще бъде наред!
— Имах късмет, Виктор… Голям късмет!
— И двамата сме късметлии.
— Но вече е време да проумееш, че трябва да ме оставиш да си ида…
Усмивката му се стопи.
— Не говори така!
— Пред теб има още много дни…
— Ами пред нас?! — извика той и стисна ръката й. — Пред теб и мен, Нина! Ние не сме като другите! Винаги сме си повтаряли това, не помниш ли? Ние сме различни, ние сме специални! Нищо не може да ни се случи!
— Но то се случи, Виктор — прошепна Нина. — Случи се на мен…
— Аз ще имам грижата за това, не се безпокой!
Тя тъжно поклати глава.
Примирението беше последното нещо, което се мерна в очите й преди клепачите отново да ги покрият. Виктор се втренчи в ръката й, която държеше със самочувствието на собственик. И видя, че тя се е свила в малък юмрук…
Наближаваше полунощ, когато детектив Лундкуист свали изтощената Аби пред вратата на дома й. Колата на Марк я нямаше, а самата къща изглеждаше празна и тиха, като гробница. Извикали са го по спешност в болницата, каза си тя. Често се случваше да го вдигнат посред нощ, за да зашие огнестрелна рана или да закърпи някой надупчен с нож наркоман. Направи опит да си го представи в операционната, със синя маска на лицето, с напрегнат поглед, насочен към пациента на масата. Не успя. Сякаш някой бе изтрил паметта й с мокра гъба…
Пристъпи към телефона с надеждата, че й е оставил послание. Но такова нямаше. Телефонният секретар беше регистрирал две обаждания на Вивиан и нищо друго. Дребничката китайка беше оставила номер за обратна връзка, кодът му беше на друг щат. Значи все още е в Бърлингтън, рече си Аби. Сега е прекалено късно, ще я потърся сутринта.
Горе съблече все още мокрите си дрехи, хвърли ги в пералнята и влезе под душа. Плочките в банята бяха сухи, което означаваше, че Марк не е взел душ. Дали изобщо се е прибирал?
Изправи се под горещата струя и затвори очи. В съзнанието й изплуваха думите, които щеше да каже на Марк, сърцето й се сви. Това беше причината да се върне в този късен час. Дойде време да се изправи срещу него и да му поиска обяснение. Несигурността на мълчанието вече беше непоносима.
Излезе от банята, седна на леглото и вдигна слушалката. Набра пейджъра на Марк и се приготви за дълго чакане. Вероятно по тази причина подскочи от почти моменталния звън на телефона.
— Аби?
Беше Кацка, а не Марк.
— Проверявам дали всичко е наред — поясни с леко смущение детективът. — Преди малко звънях, но никой не отговаряше…
— Бях в банята — отвърна Аби. — Всичко е наред, чакам Марк…
— Сама ли си? — попита след кратка пауза той.
Смутената загриженост в гласа му я накара да се усмихне. Ако някой си направи труда да изчегърта предпазната му броня, под нея положително ще открие един чувствителен човек, рече си тя.
— Залостих всички врати и прозорци, точно според твоите указания — успокоително отвърна тя. В слушалката долиташе приглушеното пропукване на полицейска радиостанция. Представи си го на бетонния кей, светлината от бурканите на патрулните коли хвърля синкави отблясъци по лицето му. — Какво става при теб?
— Чакаме водолазите. Оборудването вече е тук…
— Наистина ли мислиш, че шофьорът е останал заклещен в микробуса?
— Страхувам се, че е така — отвърна с угрижен тон детективът.
— Трябва да се прибереш у дома, Кацка! — рече със заповеднически тон тя. — Имаш нужда от един горещ душ и малко пилешка супичка! Такава е рецептата ми…
Той се разсмя, а Аби се изненада. За пръв път го чуваше да се смее.
— Сега остава да ми посочиш и аптеката, която може да я изпълни… — Някой го попита нещо за балистични траектории. Вероятно беше друго ченге. Кацка отговори нещо неразбрано, явно беше прикрил мембраната с длан. — Трябва да вървя — прозвуча миг по-късно гласът му. — Сигурна ли си, че всичко е наред? Не беше ли по-добре да отседнеш в някой хотел?
— Ще се оправя…
— Окей… — Нова пауза, после в слушалката се долови загрижената му въздишка: — Но утре сутринта ще повикаш майстор, нали? Искам резета на всички врати! Особено в случай, че решиш да останеш в тази къща и да прекарваш нощите си сама!