Аби хвърли един кратък поглед нататък и успя да забележи как страничното стъкло се плъзга надолу. На дясната седалка се очерта неясен мъжки силует.
Обзета от паника, тя натисна педала до дъно.
Това й попречи да забележи навреме, че другата кола вече я беше изпреварила и почти спираше в нейното платно. Скочи на спирачката. Колата й се поднесе и се блъсна в бетонната преграда. Светът изведнъж се наклони, после всичко започна да се търкаля. Пред очите й блесна ослепителна светлина, заменена от непрогледен мрак. Светлина, мрак… Светлина, мрак…
Мрак…
— … Повтарям, тук линейка 41, тук линейка 41… Намираме се на три минути от Спешното отделение.
— Разбрано, четиридесет и едно. Какво е състоянието на пострадалата?
— Систолика деветдесет и пет. Пулс сто и десет. Включена е на система с нормален физиологичен разтвор. Хей, май започва да идва в съзнание…
— Обездвижете я!
— Вече сме го направили. Лежи на дъска, на шията й има предпазна яка.
— Окей, ние сме готови и ви чакаме…
— След минута сме при вас, „Бейсайд“.
Светлина…
И болка. Кратки и остри експлозии пронизваха главата й.
Направи опит да извика, но от устата й не излезе нито звук. Направи опит да извърне глава от ослепителната светлина, но шията й се оказа стегната като в менгеме. Беше сигурна, че ако обърне гръб на тази режеща светлина и потъне обратно в мрака, болката веднага ще премине. Напрегна мускули и направи опит да се завърти. Искаше да прогони мъчителната парализа, която блокираше крайниците й.
— Не мърдай, Аби! — разнесе се повелителен мъжки глас. — Трябва да погледна в зениците ти!
Тя се завъртя на другата страна. Остра болка прониза китките и глезените й. Едва сега разбра, че не е парализирана, а здраво привързана към носилката.
— Аби, погледни ме… Аз съм доктор Уетиг. Отвори очи и ги обърни към светлината. Отвори ги!
Тя се подчини. Светлината на фенерчето му сякаш се заби в мозъка й, но очите й останаха отворени.
— Следвай с поглед лъча… Браво, много добре. И двете зеници реагират, разширението е в границите на нормалното… — Фенерчето писалка най-сетне угасна. — Но въпреки това ми трябва скенер…
Очите й бавно се нагодиха към светлината. Видя силуета на доктор Уетиг, очертан на фона на общото осветление. Някъде зад него се движеха хора, виждаше се бял параван. Остра болка в лявата ръка я накара да подскочи.
— Спокойно, Аби — обади се успокоителен женски глас. — Трябва да ти взема кръв… Не мърдай, защото ще разпилеем епруветките!
— Доктор Уетиг, рентгенът е готов — извика трети глас.
— Само минутка — отвърна Уетиг. — Искам по-широка игла, най-добре номер 16… Хайде, не се мотайте!
Този път я убодоха в дясната ръка. Болката бързо проясни съзнанието й. Веднага разбра къде се намира. Не помнеше как се е озовала тук, но това без съмнение беше Спешното отделение на „Бейсайд“. Имаше тревожното усещане, че се е случило нещо ужасно.
— Марк! — извика тя и направи опит да се изправи. — Къде е Марк?
— Не мърдай, ще измъкнеш иглата!
Една ръка притисна рамото й към носилката. Силно и здраво, без следа от нежност. Всички се държаха ужасно! Бяха я вързали като животно, бодяха я с игли.
— Марк! — проплака тя.
— Аби, слушай ме внимателно! — прозвуча нетърпеливият глас на доктор Уетиг. — Правим опит да се свържем с Марк. Сигурен съм, че скоро ще бъде тук. Но в момента трябва да лежиш спокойно, за да мога да ти помогна. Разбираш ли това, Аби?
Тя закова очи в лицето му и утихна. Толкова много се беше страхувала от тези бледосини очи. А сега, безпомощно прикована към носилката, тя изпита нещо повече от страх. Погледът й зашари по лицата на околните, напразно опитвайки се да открие по тях някаква следа от съчувствие. Но всички бяха прекалено заети с работата си и дори не я поглеждаха.
Завесата просъска и се отмести встрани, количката се раздвижи. По тавана затичаха ослепителни слънца. Вкарваха я навътре в болницата, в сърцето на врага. Овързана здраво с кожените колани, тя не направи опит да се съпротивлява. „Трябва да мисля, рече си тя. Да мисля бързо!“
Завиха зад ъгъла и се насочиха към рентгена. Над леглото й се надвеси лице на непознат мъж. Вероятно беше рентгеновият лаборант. Приятел или враг? Вече не беше в състояние да прецени. Прехвърлиха я върху дълга маса и преметнаха коланите през гърдите и бедрата й.