Кацка си спомни снощния инцидент и се намръщи. Спомни си как плуваха в мръсната вода, а хората по кея викаха на някакъв непознат език. Пред очите му се появиха отрязани пръсти и крайници, това пък го накара да си помисли за операционни…
— Каква е връзката между Боровой и „Бейсайд“? — вдигна глава той.
— Не знаем.
— Но той е бил зад волана на тяхна кола…
— Тя пък е била пълна с медицинско оборудване. На стойност най-малко две хиляди долара. Вероятно става въпрос за търговия на черно. Може би Боровой е имал съучастници в болницата, които са го снабдявали с лекарства и превързочни материали. Ти си го пипнал в момента, в който ги е пренасял на кораба…
— Нещо за този кораб? Говорихте ли вече с пристанищните власти?
— Собственост на някаква фирма от Ню Джърси, името й е „Компания Сагаев“, панамска регистрация. Отправно пристанище Рига…
— Къде се намира това?
— Латвия. Май беше една от бившите съветски републики.
Пак руснаци, рече си Кацка. Ако снощните типове наистина са били от руската мафия, значи си имат работа с изключително опасни престъпници. Те се бяха появили тук заедно с вълната законни имигранти, подобно на хищници, преследващи стадото с дивеч. Тук, в страната на неограничените възможности, лесната плячка беше в изобилие…
Помисли за Аби Диматео и тревогата му нарасна. За последен път я чу по телефона някъде към един през нощта. Преди около час реши да й позвъни пак, но усети как пулсът му се ускорява. Веднага разбра на какво се дължи това. На очакването. На мъчително-приятното и абсолютно ирационално нетърпение да чуе гласа й… Подобно чувство не беше изпитвал от години. Моментално прецени какво означава то и му стана неудобно.
Затвори телефона, след което го обзе чувство на дълбока депресия.
Извърна глава по посока на кея. Корабът вероятно вече е на стотици мили от брега. Дори и да го засекат в открито море, ще бъдат изправени пред международноправни проблеми…
— Искам да провериш тази „Компания Сагаев“ — обърна се към помощника си той. — Ще търсиш връзка с „Еймити“ и болницата „Бейсайд“.
— Няма проблеми, Охлюв. Вече съм я включил в списъка…
Кацка запали мотора и вдигна глава към Лундкуист.
— Брат ти още ли работи в Бреговата охрана?
— Вече не. Но има много приятели там…
— Опитай се да разбереш дали напоследък са проверявали този кораб.
— Съмнявам се — поклати глава русокосият детектив. — Особено ако това е бил първият му рейс от Рига… — После млъкна и се извърна по посока на кея. Инспектор Кариър се беше насочил към тях и викаше нещо.
Изчакаха го да приближи.
— Хей, Охлюв! Получи ли съобщението за доктор Диматео?
Кацка изключи двигателя, крайниците му изведнъж омекнаха.
За миг чуваше само бученето на кръвта в ушите си. Очите му бяха заковани в лицето на Кариър, очакваше най-лошото…
— Станала е катастрофа…
Количката за храна затрополи по коридора и Аби стреснато отвори очи. Чаршафите под нея бяха мокри от пот, сърцето й лудо блъскаше. Беше сънувала някакви ужасни кошмари. Направи опит да се обърне, но не успя. Ръцете й бяха здраво стегнати в кожените колани, кожата на китките й беше протрита. И изведнъж разбра, че не беше сънувала. Кошмарите бяха действителност, именно от тях не можеше да се пробуди!
От устата й се откъсна отчаян стон, главата й се отпусна обратно върху възглавницата, очите й се заковаха в тавана. После чу проскърцването на стол и извърна очи.
До прозореца седеше Кацка. На дневна светлина небръснатото му лице изглеждаше състарено. Никога не го беше виждала такъв.
— Помолих ги да махнат каишите, но отказаха — промълви той. — Щяла си веднага да свалиш системата… — Стана, пристъпи към леглото и се надвеси над нея. — Добре дошла, Аби. Ти си една млада дама с голям късмет…
— Нищо не помня — объркано прошепна тя.
— Претърпяла си катастрофа. Колата ти се е преобърнала на експресна магистрала „Югоизток“.
— А имало ли е и други…
— Не — поклати глава той. — Други пострадали няма. Но твоята кола е доста смачкана… — Замълча, а Аби изведнъж си даде сметка, че очите му са заковани някъде във възглавницата до главата й.
— Кацка! — умолително прошепна тя. — Моя ли е била грешката?