Той неохотно кимна с глава.
— Според следите по асфалта, ти положително си карала с висока скорост… После рязко си натиснала спирачките, вероятно защото нещо се е изпречило пред теб. Колата ти е поднесла и се е ударила в мантинелата. След което се е преобърнала и е прекосила на покрив най-малко две платна…
— О, господи! — простена тя и затвори очи.
Отново настъпи тишина.
— Предполагам, че още не си чула останалото — промълви след известно време той. — Разговарях с хората от пътната полиция, които разследват катастрофата… Страхувам се, че в колата ти са открили счупено шише водка…
— Невъзможно! — рязко отвори очи тя.
— Аби, ти не помниш какво е станало… Снощи ти се събра доста, вероятно си имала нужда от малко отпускане и…
— Щях да помня, ако съм пила! — рязко го прекъсна тя.
— Виж, най-важното сега е…
— Това е най-важното! Нима не виждаш, че отново ми поставят капан?
Кацка разтърка уморените си очи.
— Съжалявам, Аби — промърмори той. — Зная, че ще ти е трудно да приемеш подобен развой на събитията… Но преди малко доктор Уетиг ми показа резултатите от алкохолната проба, която са ти направили през нощта. Две цяло и едно промила…
Вече не я гледаше. Очите му бяха насочени към прозореца, сякаш не можеше да понесе изражението на лицето й. А тя не беше в състояние дори да се обърне към него, тъй като коланите пречеха. Стегна мускули и рязко се дръпна. Болката в китките й беше толкова жестока, че в очите й се появиха сълзи. Няма да плача, рече си. Няма да плача, по дяволите!
Затвори очи и направи опит да прогони яростта от душата си. Това беше всичко, което беше в състояние да направи. Единственото й оръжие. Мръсните копелета бяха успели да разколебаят дори Кацка!
— Не съм пила — тихо промълви тя. — Трябва да ми повярваш. Не съм пила дори капчица!
— А ще ми кажеш ли къде беше тръгнала в три през нощта?
— Тук, в „Бейсайд“. Това го помня. Марк се обади и… — Млъкна и рязко вдигна глава. — Той къде е? Идвал ли е тук? Защо го няма?
Мълчанието на детектива вледени кръвта в жилите й. Извърна глава да го погледне, но лицето му беше извърнато на другата страна.
— Кацка?
— Марк Ходъл не отговаря на пейджъра си…
— Какво?
— Колата му не е на паркинга, никой не знае къде е…
Тя направи опит да каже нещо, но гърлото й изведнъж се запуши.
— Не!
Това беше единственото, което успя да прошепне.
— Рано е за някакви заключения, Аби — погледна я състрадателно Кацка. — Може би пейджърът му е повреден… Все още не знаем нищо със сигурност.
Но Аби знаеше. Тялото й изтръпна, напуснато от всички жизнени сокове. Разбра, че плаче, едва когато Кацка се надвеси над нея с книжна салфетка в ръце и внимателно попи сълзите й.
— Съжалявам — прошепна той. Ръката му приглади непокорното кичурче коса над челото й и за миг се задържа там. — Много съжалявам…
— Открий го, заради мен! — проплака тя. — Моля те!
— Ще го открия.
Миг по-късно чу стъпките му, насочени към вратата. Доста по-късно видя, че беше развързал коланите. Можеше да стане от леглото, да напусне проклетата болница. Но не го стори.
Обърна се към стената и се разрида.
По обед се появи някаква сестра. Извади иглата на системата от вената й, а на масичката до леглото остави поднос с храна. Аби дори не я погледна.
В два часа се появи доктор Уетиг. Изправен до леглото, той започна да прелиства картона с прикрепените към него лабораторни изследвания.
— Доктор Диматео?
Тя не отговори.
— Пред детектив Кацка сте отрекла употреба на алкохол снощи…
Аби продължаваше да мълчи.
— Да признаеш за проблема си означава да направиш първата стъпка към оздравяването… — рече с въздишка Уетиг. — Аз също нося вина, тъй като би трябвало да си давам сметка срещу какво се борите от доста време насам… Но сега вече всичко е на показ, време е да решим проблема.
— Какъв проблем по-точно? — извърна се да го погледне тя.
— Проблемът с вашето бъдеще — отвърна Уетиг. — Уволнението е тежко нещо, но вие сте умна жена. Пред вас има много пътища, медицината е само един от тях…
Тя замълча. В момента загубата на любимата работа й се струваше нещо дребно и незначително. Особено когато я сравнеше с изчезването на Марк.
— Помолих доктор О’Конър да ви прегледа — добави Уетиг. — Довечера ще бъде тук…