От устата му излетя още един стон, очите му се отвориха. От изражението им пролича, че веднага я позна.
— А-б-и-и… — прошепна то.
— Точно така — кимна тя. — Аз съм Аби… — Усмихна се, погали го по лицето и добави: — А ти си Яков, нали?
Момчето кимна с глава.
Навън вятърът продължаваше да фучи, подът под краката им леко вибрираше. По лицето на момчето пробяга сянка, в очите му се появи гладно изражение.
— Яков — повтори тя, наведе се и докосна с устни меката му златиста вежда. Когато вдигна глава, върху устните й остана солен вкус. Това не бяха сълзите на момчето, а нейните… Извърна глава и ги избърса в рамото си. Момчето продължаваше да я гледа със същото особено изражение.
— Тук съм, не се безпокой — усмихна се пред сълзи тя и разроши косата му.
Клепачите му потрепнаха и се затвориха. Тялото му се отпусна и отново потъна в сън.
— Майната й на заповедта за обиск! — изръмжа Лундкуист и ритна вратата. Тя отскочи на пантите си и се блъсна в стената. Гигантът предпазливо надникна в помещението и объркано промълви: — Какво е това, по дяволите?
Кацка щракна електрическия ключ.
И двамата бяха принудени да стиснат клепачи. Ярката светлина на трите прожектора се отразяваше в редица излъскани до блясък повърхности. Никелирани шкафове, подноси за инструменти от неръждаема стомана, омотани в кабели медицински монитори.
В средата на помещението имаше операционна маса.
Кацка внимателно пристъпи към нея и сведе очи към кожените колани, които висяха от двете й страни. Два за китките, други два за глезените. В центъра имаше още два, значително по-дълги от останалите. Те бяха предназначени за таза и гръдния кош…
Очите му се спряха на количката за анестезия, издигаща се зад масата. Пристъпи към нея и отвори най-горното чекмедже. Вътре бяха подредени стъклени спринцовки, върху иглите им бяха поставени предпазни капачета.
— Как се е озовало тук всичко това? — озадачено промърмори Лундкуист.
Кацка отвори следващото чекмедже. Вътре имаше малки стъклени епруветки. Вдигна една от тях и прочете надписа на етикета. Натриев хлорид. Беше наполовина празна.
— Оборудването е било използвано — рече той.
— Много странно, мамка му! — изръмжа Лундкуист. — Какви операции са се извършвали тук?
Кацка отново насочи вниманието си към масата. Представи си Аби, пристегната с тези кожени колани, стана му лошо. Тръсна глава да прогони видението, съзнанието му беше парализирано от пипалата на страха. А сега трябваше да мисли. Да мисли, за да я спаси! Обърна се и рязко се отдалечи от масата.
— Хей, Охлюв! — изненадано подвикна Лундкуист. — Добре ли си?
— Добре съм — изръмжа Кацка и се насочи към изхода.
Спря се чак когато се озова на тротоара. Вдигна глава, присви очи срещу вятъра и огледа мрачната сграда на „Еймити“. Оттук не се забелязваше нищо необичайно. Една занемарена сграда на също така занемарена улица. Мръсна каменна фасада, от която стърчаха сандъците на климатичната инсталация. При предишното си посещение тук беше видял точно онова, което очакваше да види. Каквото трябваше да види. Едно прашно изложбено помещение, отрупаните с каталози изподраскани бюра в ъгъла… Няколко продавача, заети с безкрайни телефонни разговори. Не беше стигнал до горните етажи, изобщо нямаше представа, че малкият асансьор ще го достави директно в това излъскано до блясък помещение.
При операционната маса с увиснали от двете й страни кожени колани.
Преди по-малко от час Лундкуист беше открил собствениците на тази сграда: компания „Сагаев“ със седалище Ню Джърси — същата, която притежаваше и онзи товарен кораб в пристанището. Руската мафия! Колко дълбоко в „Бейсайд“ е проникнала тя? Или ползва услугите на отделни болнични служители? Търговски партньор в нелегалната търговия с органи?
Пейджърът на Лундкуист изжужа. Той погледна екранчето и посегна към мобифона в колата.
Кацка остана пред сградата. Мислите му непрекъснато се връщаха към Аби и местата, на които би могъл да я търси. Болницата вече беше претърсена из основи. Също като паркинга и околните квартали. По всичко личеше, че се е измъкнала сама, без чужда помощ. Но къде би могла да отиде? На кого би могла да се обади? Без съмнение на някого, на когото има пълно доверие…