Стигна следващото ниво и стъпи на дебел килим. Тук бяха каютите на хирурга и асистента — удобни помещения с обща баня, пред които имаше просторен салон. До тях се стигаше само по извитата стълба. Хлапето беше в капан…
Реши да започне от задната част.
Първата кабина беше на мъртвия хирург. Вътре вонеше на тютюн. Щракна лампата и хвърли поглед към неоправеното легло, гардеробчето с отворени врати, масичката с препълнен пепелник. Пристъпи към гардероба. Вътре имаше вонящи на тютюн дрехи, празно шише от водка и купчина порнографски списания. Никакво момче…
Претърси и каютата на асистента. Тя беше в много по-добър ред. Леглото беше оправено, дрехите в гардероба — акуратно изгладени. Но момчето не беше тук.
Надникна в тоалетната, после се насочи към салона. По пътя долови някакво тихо свистене.
Влезе в салона и запали осветлението. Очите му пробягаха по дивана, масата за хранене и столовете, телевизионния приемник с натрупани от двете му страни видеокасети. Къде е това хлапе? Бавно обиколи помещението, после спря. Очите му се насочиха към сметопровода.
Изтича към него и рязко отвори вратичката. Видя само кабели. Натисна бутона за повикване, кабелите се раздвижиха. Тялото му се приведе напред, готово да сграбчи хлапето.
Но металното сандъче се оказа празно.
Хлапето беше успяло да се прехвърли в кухненските помещения.
Излезе от салона и тръгна обратно по извитата стълба. Няма страшно, рече си той. Кухненските помещения бяха изолирани отдавна. Вечер лично им щракаше катинара, тъй като моряците от екипажа имаха навика да се промъкват вътре и да задигат храна… Там хлапето също беше в капан.
Бутна синята врата и закрачи по коридора.
— Съжалявам, Аби — промърмори Марк. — Не допусках, че ще стигнем толкова далеч…
„Моля те, помисли си тя. Моля те, не го прави!“
— Бих се радвал да има друг начин, но… — Главата му мрачно се поклати: — Ти отиде прекалено далеч! Не можех да те спра, нямаше как да те контролирам!
Една сълза се плъзна по слепоочието й и изчезна в гъстата коса. За миг й се стори, че по лицето му се изписва болка, после главата му се извърна встрани.
— Време е — обади се Тарасоф и му подаде някаква спринцовка. — Имате честта да започнете… Пентобарбитурат. Все пак трябва да сме хуманни, нали?
Марк се поколеба, после взе спринцовката и се обърна към системата. Свали предпазното капаче на иглата и я вкара в отвора за инжекциите. Отново се поколеба, очите му се извърнаха към Аби.
„А аз те обичах, помисли си тя. Обичах те толкова много!“
Палецът му натисна буталото.
Светлината започна да намалява. Чертите на лицето му се размазаха в бързо сгъстяващата се сивота.
Обичах те…
Обичах те…
Вратата на кухнята се оказа заключена.
Яков напразно въртеше топката и риташе с крак. Ами сега? Пак ли в сандъчето на сметопровода? Промъкна се към стената и натисна бутона за повикване. Нищо. Горе бяха оставили вратата отворена.
Очите му панически пробягаха из помещението, търсейки укритие. Килерът. Шкафовете за продукти. Хладилната камера. Всички те предлагаха само временно убежище. Ще го открият още при първото претърсване.
Трябва да се измисли нещо по-добро.
Вдигна глава към тавана. Светлината идваше от три голи крушки, които ритмично се поклащаха. Изтича към шкафа със съдовете и измъкна чаша за кафе от солиден порцелан. Запрати я по най-близката крушка.
Разнесе се трясък, по пода се посипаха ситни стъкълца.
Извади още чаши. Втората крушка гръмна чак при третия опит.
Прицели се в третата, после очите му се спряха върху транзистора на готвача и ръката му бавно се отпусна. Апаратът беше на обичайното си място върху бюфета. Очите му проследиха кабела, който висеше надолу и почти докосваше тостера.
На печката имаше празна тенджера. Понесе я към умивалника, надигна се на пръсти и завъртя крана за студената вода.
Вътре свиреше радио.
Григорий отключи катинара, бутна вратата и влезе. Музиката беше оглушителна. Китари и ударни инструменти. Протегна ръка към електрическия ключ. Нищо. Помещението продължаваше да тъне в мрак. Прещрака няколко пъти, после се отказа и предпазливо пристъпи навътре. Под краката му захрущяха стъкла.
„Копеленцето е строшило крушките, рече си той. А сега ще направи опит да се измъкне покрай мен…“