Тишината беше нарушена от Вивиан.
— Той можеше вече да е получил онова сърце — промърмори тя, изправена до шкафчето със спортните отличия на Джош. Пръстите й несъзнателно опипваха възпоминателната лентичка, на която пишеше „Пайнууд Дарби, трето място“. — Можеше да го вкараме в операционната още сутринта и към десет щеше да има ново сърце… Ако сега го изпуснем, вината ще бъде изцяло твоя, Арън!
Очите й се заковаха върху лицето на Арън Ливай, който замръзна с писалка в ръка. Тъкмо се готвеше да подпише протокола за извършените спешни манипулации.
— Доктор Чао, предпочитам да обсъдим този въпрос на четири очи…
— Пет пари не давам кой ще ни чуе, Арън! — хладно го изгледа дребната жена. — Съпоставителните тестове са отлични! Исках Джош в операционната рано сутринта, но ти отказа да дадеш разрешение. Протакаше, Арън! Протакаше, да те вземат мътните! — Замълча и сведе поглед към лентичката в ръцете си. Гърдите й бурно се повдигаха и отпускаха. — Не знам какво, по дяволите, си мислите, че вършите! Ти и целият шибан екип!
— Ще обсъдим този въпрос, след като се успокоиш — хладно я изгледа Арън, после се обърна и напусна стаята.
— Не, ще го обсъдим още сега! — извика Вивиан и го последва в коридора.
От мястото си Аби долавяше гневните й въпроси, настояванията й да получи обяснение.
Очите й попаднаха на лентичката, която Вивиан беше изпуснала на пода. Наведе се и я взе в ръце. Беше зелена — от онези, които дават не за победа, а в знак на уважение към положените усилия. Момчетата имат нужда от признание, то върви ръка за ръка с оформянето на крехкото им самочувствие.
Вивиан се върна. Лицето й беше бяло като вар, устните — здраво стиснати. Изправи се в основата на леглото и отправи поглед в гърдите на Джош, които равномерно се повдигаха и отпускаха с помощта на апаратурата за принудително обдишване.
— Ще го преместя! — неочаквано обяви тя.
— Какво? — стреснато я погледна Аби. — Къде?
— В „Масачузетс Дженерал“, отдела за трансплантация на органи. Подгответе го за транспортиране, а през това време аз ще проведа няколко телефонни разговора.
Но двете сестри не помръднаха, забили смаяни погледи в лицето на Вивиан.
Първа се овладя Хана.
— Състоянието му не позволява транспортиране — поклати глава тя.
— Остане ли тук, ще го изгубим — отвърна Вивиан, заби очи в лицето на момичето и отчетливо повтори: — Ще го изгубим, разбираш ли? Нали не искаш това?
— Не — промълви Хана и сведе поглед към слабичките гърди на момчето. — Искам да живее!
— Иван Тарасоф ми беше професор в Медицинския факултет на Харвард — каза Вивиан. — А в момента е шеф на техния екип по сърдечни трансплантации. Той с положителност ще се съгласи да извърши операцията, след като нашите не желаят…
— Дори Джош да издържи транспортирането, пак ще му трябва донор — реши да се намеси Аби.
— Донорът е налице — погледна я право в очите Вивиан. — А нашата работа е да му го осигурим. Трябва ни сърцето на Карен Терио!
Аби изведнъж разбра какво трябва да направи и кимна с глава.
— Веднага ще говоря с Джо Терио…
— Трябва да бъде в писмена форма — предупреди я Вивиан. — Дано го убедиш да подпише…
— А жътвата? — изведнъж попита Аби. До този момент не беше помислила, че сърцето на донора трябва да бъде осигурено по оперативен път. — Екипът на „Бейсайд“ е извън играта…
— Тарасоф обича да дава подобни задачи на своите помощници — отвърна Вивиан. — Сигурна съм, че ще се съгласи да изпрати някой от тях тук, а ние ще му асистираме… Няма време за губене. Трябва да действаме веднага, още преди да са ни попречили!…
— Почакайте малко — обади се втората сестра. — Вие нямате право да местите пациенти в друга болница!
— Имам — тръсна глава Вивиан. — Джош О’Дей е пациент на Учебния център, което означава, че старши практикантът носи пряка отговорност за него! Моля, изпълнете нареждането ми и подгответе пациента за транспортиране!
— Веднага, доктор Чао — обади се развълнувано Хана. — Ще го придружа и в линейката, ако не възразявате…