— Нямам нищо против — кимна Вивиан и се обърна към Аби: — Хайде, Диматео, отивай да ни осигуриш сърцето!
Деветдесет минути по-късно Аби приключи с предоперативната хигиена, вдигна лакти и влезе заднишком през летящата врата на Операционна №3.
Тялото на донора лежеше на масата, под ярката светлина на прожекторите. Бледата й кожа сякаш хвърляше фосфоресциращи отблясъци… Една сестра от анестезиологията сменяше бутилките на системата, окачена над главата на пациентката. В случая упойка нямаше да има, просто защото Карен Терио не беше в състояние да изпитва болка.
Вивиан стоеше край масата, облечена в хирургически халат и ръкавици. Срещу нея чакаше доктор Лим, бъбречен хирург. Аби беше работила в един екип с него и знаеше, че е мълчалив, но много опитен лекар.
— Подпис и печат? — попита Вивиан.
— В три екземпляра — кимна Аби.
Лично беше попълнила на машина донорския формуляр, в който изрично беше посочено, че сърцето на Карен Терио се дарява на седемнадесетгодишния пациент Джошуа О’Дей.
Именно възрастта на момчето помогна на Джо Терио да вземе това решение. Седнал до леглото на Карен и хванал ръката й, той мълчаливо изслуша Аби, която му разказа за състоянието на Джош, някогашен запален любител на бейзбола. А после, без да каже нито дума, целуна жена си за сбогом и сложи подписа си в долния край на формуляра.
Аби навлече стерилния халат, придърпа около пръстите си тънките ръкавици номер шест и вдигна глава:
— Кой ще се заеме с жътвата?
— Доктор Фробишър от екипа на Тарасоф — отвърна Вивиан. — Чакаме го да пристигне всеки момент…
— Някакви новини за състоянието на Джош?
— Тарасоф се обади преди десетина минути. Приключили са с кръвните проби и са готови… — Очите на Вивиан се сведоха към Карен Терио: — Господи, досега да съм го свалила това сърце! Къде по дяволите се бави тоя Фробишър?!
Изтекоха десет минути, петнадесет… Зажужа интеркомът. Тарасоф от „Масачузетс Дженерал“ се интересувал дали е започнала операцията.
— Още не — отвърна Вивиан. — Но всеки момент ще започне.
Минута по-късно им съобщиха за пристигането на доктор Фробишър.
— В момента се мие — уточни дежурната сестра.
Не след дълго летящите врати се отвориха и в залата влетя доктор Фробишър. От ръцете му капеше вода.
— Номер девет — подвикна той към дежурната сестра, която чакаше до шкафчето със стерилните ръкавици.
Атмосферата изведнъж стана напрегната. Никой, освен Вивиан не беше работил с доктор Фробишър, чието свирепо изражение изобщо не предразполагаше към разговори. Сестрите мълчаливо му помогнаха да облече стерилния халат.
Той пристъпи към масата, огледа тялото на пациентката и заплашително промърмори:
— Пак ли създавате проблеми, доктор Чао?
— Както винаги — кимна Вивиан и кратко представи останалите участници в екипа: — Доктор Лим ще се заеме с бъбреците, а доктор Диматео и аз ще ви асистираме…
— История на заболяването?
— Тежка травма в главата, вследствие на която е настъпила мозъчна смърт. Всички документи са надлежно подписани. Тридесет и четири годишна, без хронични заболявания. Кръвните тестове вече са готови…
Фробишър взе скалпела в ръка.
— Нещо друго, което трябва да зная?
— Нищо. Проби доказват пълна органна съвместимост. В това отношение можете да ми се доверите…
— Не обичам да слушам подобни фрази! — навъсено избоботи Фробишър. — А сега да хвърлим едно око на сърцето, просто за да проверим дали е във форма… След което ще отстъпим мястото си на доктор Лим… Както вероятно се досещате, той трябва да си свърши работата преди нас…
Острието на скалпела потъна в гърдите на Карен Терио. Едно-единствено движение, точно и бързо, беше достатъчно за разкриването на гръдната кост.
— Трион!
Операционната сестра вече беше готова с електрическата машинка. Фробишър я взе от ръцете й и опря острието в костта. Аби неволно извърна глава. Стана й лошо от пронизителния вой на триончето и миризмата на костна прах, която се разнесе във въздуха. Но тези неща не оказваха никакво влияние върху Фробишър, който продължаваше да работи с бързи и точни движения. За броени секунди ръцете му достигнаха до гръдната кухина, острието на скалпела надвисна над перикарда.
Срязването на гръдната кост беше операция, която на пръв поглед се нуждаеше от груба сила и нищо повече. Но сега предстоеше далеч по-деликатна работа. Ръката му сряза мембраната, движението беше бързо и точно.