Аби се смути. Не толкова от острия глас на президента, колкото от безизразната маска върху лицето на Марк. Нима това е човекът, когото обича?! Стоеше на крачка от нея и я гледаше така, сякаш я вижда за пръв път.
— Джош О’Дей е жив и ще живее — тръсна глава тя. — Сърдечната трансплантация го спаси. Не мога да си представя, че това може да бъде някаква грешка!
— Грешката е в начина, по който го спасихте! — остро отвърна Пар.
— А какво според вас трябваше да направим? — повиши тон Аби. — Да стоим около леглото му и да го гледаме как умира?!
— Тук не става въпрос за твоята реакция, Аби — обади се Марк. — Тя си е била съвсем на място…
— Какви ги дрънкате, Ходъл? — изгледа го заплашително Пар. — Те откраднаха проклетото сърце! При това напълно съзнателно, въвличайки в престъплението си и други хора: медицински сестри, шофьори на линейки… Дори доктор Лим!
— Аби е изпълнявала служебните си задължения, нищо повече — твърдо отвърна Марк. — Част от тях включват изпълнение на заповедите, дадени от старши практиканта и тя е сторила именно това!
— За което ще си понесе съответното наказание! — гневно отвърна Пар. — Уволнението на старши практиканта съвсем не е достатъчно!
Уволнили са Вивиан?!
Аби хвърли един объркан поглед по посока на Марк, който мрачно кимна с глава.
— Вивиан си призна всичко — въздъхна той. — Включително, че умишлено е подвела теб и сестрите…
— Мисля, че доктор Диматео не е от хората, които лесно се водят за носа — изръмжа Пар.
— А как ще постъпите с Лим? — изгледа го Марк. — И него ли ще изритате? Той също е бил в операционната…
— Лим не е имал никаква представа за заговора — отвърна президентът. — Бил е в операционната, за да прибере бъбреците. Чул е, че в „Дженерал“ има пациент на масата, който чака спешна трансплантация, видял е подписаният формуляр от роднините на донора… — Очите му заплашително се заковаха върху лицето на Аби: — Попълнен лично от вас, след което сте се подписала като свидетел!
— Джо Терио го подписа доброволно — отвърна Аби. — Беше съгласен сърцето да бъде присадено на момчето…
— А това означава, че никой не може да бъде обвинен в кражба на органи! — троснато рече Марк. — Всичко е било напълно законно, Пар! Вивиан е знаела точно коя струна да докосне и толкоз. Включително онази, която й е осигурила съдействието на Аби…
Младата жена отвори уста да защити Вивиан, но срещна предупредителния поглед на Марк. „Не си копай гроба!“, казваше той.
— Ние имаме пациентка, на която трябва да присадим сърце, но изведнъж се оказва, че въпросният орган го няма! — продължаваше да фучи Пар. — Какво, по дяволите, да кажа на съпруга й? „Съжалявам, господин Вос, но сърцето отиде на друго място“, така ли? — Президентът извърна към Аби почервенялото си от гняв лице: — Вие сте само практикант хирург в тази болница, Диматео! Нямате право да вземате подобни решения! Вос вече е разбрал за какво става въпрос и сега болницата ще си плати!
— Спокойно, Пар — обади се Марк. — Нещата не са чак толкова страшни…
— Наистина ли мислите, че Виктор Вос няма да ни изпрати адвокатите си? — стрелна го гневно президентът.
— На каква база? — сви рамене Марк. — Донорството е редовно. Сърцето е присадено на момчето съвсем правилно.
— Защото тази жена е подмамила съпругът да подпише! — извика Пар.
— Не съм направила нищо подобно! — раздразнено отвърна Аби. — Просто обясних на човека, че става въпрос за едно 17-годишно момче…
— Това е съвсем достатъчно! — отсече Пар, погледна ръчния си часовник и добави: — От седем и тридесет тази вечер можете да се считате свободна от учебно-тренировъчната програма на болница „Бейсайд“!
— Не можете да я уволните! — сърдито се намеси Марк.
— Защо?
— Първо, защото подобно решение може да вземе единствено ръководителя на програмата! Познавам Генерала достатъчно добре, за да съм сигурен, че едва ли ще подмине с мълчание пренебрегването на правата му. Второ, броят на хирурзите в тази болница е достатъчно ограничен. Освободим ли Аби, дежурните в „Гръдна хирургия“ ще се въртят буквално през ден. Това ще доведе до обща преумора, Пар. Ще се появят пропуски и грешки. А това е най-сигурния начин да вкарате адвокати в кабинета си, можете да ми повярвате! — Извърна глава към Аби и рязко попита: — Утре вечер си дежурна, нали?