Тя само кимна с глава.
— Какво ще правим, Пар? — попита Марк. — Случайно да познавате някой хирург практикант втора година, който да заеме мястото й?
— Това е временно положение и вие прекрасно го знаете! — сърдито изръмжа президентът, после се обърна към Аби и добави: — Махайте се от очите ми! Утре ще взема окончателното си решение…
Аби едва успя да се измъкне от кабинета на внезапно омекналите си крака. Умът й беше напълно блокирал. Измина няколко крачки по дългия коридор, спря и се облегна на стената. В очите й се появиха сълзи. От нервния пристъп я спаси Марк, който излезе от кабинета на президента и тичешком я настигна.
— Аби! — извика той, хвана я за раменете и я обърна към себе си. — Цял следобед болницата приличаше на бойно поле! Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш?!
— Мислех, че трябва да спася живота на едно момче, ето какво! — гневно извика тя. Гласът й изневери, сълзите рукнаха от очите й. — Ние го спасихме, Марк… Това направихме. И изобщо не съм изпълнявала чужди заповеди, а следвах това, което ми казваше сърцето! — Избърса сълзите си с юмрук и гневно добави: — Ако Пар действително иска да си го изкара на мен, аз съм готова да се браня! Готова съм да представя фактите пред комисията по лекарска етика, при това веднага! Ще го направя дори и да ме уволнят! Но ще се боря докрай! — Обърна се и продължи пътя си по дългия коридор.
— Има и друг, по-лесен начин — подхвърли зад нея Марк.
— Не се сещам за такъв.
— Тогава ме изслушай — настигна я той и хвана ръката й. — Хвърли всичко върху гърба на Вивиан! Тя и без това ще си го отнесе…
— Но аз направих повече от обикновено изпълнение на нейните заповеди…
— Аби, крайно време е да разбереш, че трябва да приемеш подаръка, който ти се прави… Вивиан вече пое цялата вина върху себе си. Явно го стори, за да зашити теб и медицинските сестри. Остави нещата така и толкоз…
— А какво ще стане с нея?
— Тя вече си подаде оставката. От утре старши практикант ще бъде Питър Дейн…
— А къде ще отиде Вивиан?
— Това си е нейна грижа…
— Но тя направи точно това, което беше длъжна да направи! — извика Аби. — Спаси живота на пациента си! Нима трябва да бъде уволнена за това?
— Тя наруши първото и основно правило в тази болница — да работи в екип. Болница като „Бейсайд“ не може да си позволи лукса да търпи свободни стрелци като Вивиан Чао! Всеки от лекарите тук има две възможности — да бъде с нас, или да бъде против нас! — Марк замълча за момент, после тихо попита: — Ти от кои си?
— Не знам — разплака се отново Аби. — Вече нищо не знам!
— Аби, моля те да разсъждаваш трезво! — извика Марк. — Пред теб няма избор. Вивиан е приключила с петгодишната си практика и й предстои явяване пред Медицинската комисия. Може да си намери друга работа, да започне частна практика като хирург. Докато ти си още стажант. Ако сега те уволнят, никога няма да станеш хирург. Какво ще правиш тогава? Може би ще станеш вещо лице на някоя застрахователна компания? Това ли искаш?
— Не! — стисна очи Аби. — Не!…
— Тогава какво, по дяволите, искаш?
— Знам точно какво искам! — гневно извика Аби и със замах избърса мокрото си лице. — Знаех го и днес следобед, докато наблюдавах работата на Тарасоф в операционната. Когато сърцето се оказа в ръцете му, то не беше нищо повече от парче мъртво месо. Но когато тези ръце го свързаха с безжизненото тяло на момчето върху масата, то започна да бие! Животът се върна в него, разбираш ли? — Замълча за миг, колкото да преглътне напиращите сълзи. — И тогава разбрах какво искам! Искам да върша това, което върши Тарасоф! — Погледна към Марк и тихо добави: — Да връщам живота на деца като Джош О’Дей…
— Значи трябва да се бориш за него — кимна Марк. — Все още можем да спасим положението, Аби… Работата ти, аспирантурата, всичко…
— Не виждам как ще стане това — поклати глава тя.
— Аз съм човекът, който те предложи на екипа по трансплантации — настоятелно промълви той. — И все още те считам за най-подходящия кандидат. Мога да поговоря с Арчър и останалите. Ако всички застанат зад теб, Пар ще бъде принуден да отстъпи…
— Ако… — горчиво промълви Аби.
— Но и ти трябва да помогнеш за това! — продължи все така настоятелно Марк. — На първо място трябва да прехвърлиш цялата вина за инцидента върху Вивиан. Тя беше старши практикант, тя взе погрешното решение!
— Не е вярно!
— До този момент си видяла само част от картината — изгледа я с присвити очи Марк. — Защото не познаваш другия пациент…