— Какъв друг пациент?
— Нина Вос. Беше хоспитализирана днес по обед. Може би не е зле да я погледнеш… Сама ще се убедиш, че изборът не е толкова лесен, колкото ти е изглеждал… Възможно е действително да си допуснала грешка!
— Къде е тя? — с мъка преглътна Аби.
— В отделение „Вътрешни болести“ на четвъртия етаж.
Оживлението в интензивното на „Вътрешни болести“ се долавяше дори в коридора: възбудени гласове, свистене на портативен рентген, дрънчене на два телефона едновременно. Но когато Аби отвори вратата, в стаята се възцари напрегната тишина. Дори телефоните спряха да звънят. Една-две сестри извърнаха глава да я погледнат, останалите демонстративно й обърнаха гръб.
Иззад паравана на легло №5 излезе доктор Арън Ливай, втренчи смръщен поглед в лицето й, после кимна с глава:
— А, доктор Диматео… Може би трябва да видите това.
Струпалите се около остъкления параван хора неохотно й направиха път. Пациентката на №5 беше крехка жена с пясъчноруса коса и бледо лице, което се сливаше с белотата на чаршафите. От устата й стърчеше маркуч за интубиране, свързан с кислородния апарат. Гърдите й неравномерно се повдигаха и отпускаха, борейки се за глътка въздух. Машината очевидно не помагаше. Алармените лампички мигаха тревожно, съобщавайки на околните, че ритъма на апарата не съвпада с отчаяните опити на жената за самостоятелно дишане. И двете й ръце бяха привързани за рамката с кожени ремъци. Над едната се беше привел млад лекар, който се опитваше да вкара тръбичката на артериалната система в китката. Току-що беше направил дълбок срез и натикваше пластмасовия катетър под кожата. Другата й китка беше цялата надупчена. Една сестра говореше нещо успокоително на тих глас. Жената беше в пълно съзнание, в широко отворените й очи се четеше ужас.
— Това е Нина Вос — промърмори Арън.
Аби запази мълчание, стресната от животинския ужас в очите на болната.
— Беше приета преди осем часа, веднага след това състоянието й рязко се влоши. В пет следобед колабира с всички признаци на вентрикуларна тахикардия. Преди двадесет минути припадъкът се повтори и това е причината да бъде интубирана. Тази вечер трябваше да бъде оперирана. Екипът беше готов, операционната също. Да не говорим за пациентката… След което изведнъж се оказа, че донорът е опериран далеч преди това, а сърцето, предназначено за тази пациентка, е откраднато. Чувате ли, доктор Диматео? Откраднато!
Аби продължаваше да мълчи и гледаше като омагьосана суматохата около легло №5. В един момент очите на Нина Вос срещнаха нейните и тя потръпна от безпомощната молба за помощ, която се четеше в тях.
— Не знаехме… — прошепна Аби. — Нямахме представа, че състоянието й е критично…
— А давате ли си сметка какво ще стане сега? Имате ли някаква представа?
— Но момчето оживя! — извърна се към него Аби.
— А дали ще оживее тази жена?
На такъв въпрос не можеше да даде отговор. Каквото и да каже, каквито и оправдания да измисли, те щяха да прозвучат кухо и безсмислено при наличието на тези ужасни страдания пред очите й…
Бегло забеляза фигурата на някакъв мъж, който излезе от стаята на сестрите и се насочи насам. Очите й се фокусираха върху лицето му едва когато чу резкия въпрос:
— Това ли е доктор Диматео?
Беше някъде към шейсетте, висок и добре облечен. От хората, чието присъствие моментално привлича вниманието.
— Да, аз съм Аби Диматео — тихо отвърна тя.
Потръпна, усетила бясната омраза в погледа на мъжа. Той заплашително пристъпи към нея, а тя изведнъж беше обзета от желанието да побегне.
— Значи ти си другата! — просъска мъжът. — Хубава компания на оная жълтата!
— Господин Вос, моля ви! — обади се Арън.
— Въобразяваш си, че можеш да се ебаваш с мен, а? — изрева мъжът, без да му обръща внимание. — Това ще ти струва скъпо, докторке, много скъпо! — Стиснал юмруци, той направи нова крачка по посока на Аби.
— Това е наша работа, господин Вос! — препречи пътя му Арън. — Знаем какво трябва да се направи…
— Искам да я махнете оттук! Не желая да я гледам в тази болница!
— Съжалявам, господин Вос — промълви Аби. — Нямате представа колко много съ…
— Махай се да не те гледам! — изрева извън себе си Вос.
Арън застана между тях, хвана ръката на Аби и я изтласка встрани.