Аби изненадано примигна, в очите й се появиха сълзи.
— Благодаря — прошепна тя. — Много ви благодаря!
Едва след това си позволи да вдигне глава към останалите. И видя одобрителното кимане на повечето от тях.
— Вие сте една от най-добрите практикантки, които сме имали, доктор Диматео — топло й се усмихна Сесили. — Много държим да го знаете…
Напрегнатата тишина в залата беше прекъсната от самотно пляскане на ръце, последвано от второ, трето… Притиснала болничните картони към гърдите си, Аби безмълвно гледаше как сестрите правят кръг около нея и усмихнато ръкопляскат. Аплодират мен, смаяно си рече тя. Тези овации са за мен!
— Искам да бъде извадена от списъчния състав и да напусне болницата! — отсече Виктор Вос. — Уверявам ви, че няма да се спра пред нищо, за да постигна това!
През осемте години като президент на Медицински център „Бейсайд“ Джеръмая Пар се беше сблъсквал с всякакви кризисни ситуации. Беше успял да се справи с две стачки на средния медицински персонал, с няколко многомилионни съдебни иска за лекарска небрежност, дори с митинг на противниците на аборта от организацията „Право на живот“, организиран направо във фоайето на болницата. Но при нито един от тези случаи не се беше сблъсквал с такава бясна ярост, каквато се излъчваше от очите на Виктор Вос.
Придружен от двама адвокати, Вос се беше появил в кабинета му точно в десет сутринта. В момента минаваше дванадесет, към участниците в напрегнатото съвещание се бяха присъединили директорът на учебно практическата програма Колин Уетиг и юрисконсултът на „Бейсайд“ Сюзън Касейдо. Идеята да повикат Сюзън беше на Пар. Той чувстваше, че съветите й можеха да му потрябват, макар че до този момент никой не бе споменал за повдигане на официални обвинения. Но с Виктор Вос човек трябваше да бъде предпазлив…
— Жена ми умира — тежко въздъхна Вос. — Умира, разбирате ли? Може би няма да изкара тази нощ. И вината за нейното състояние е изцяло на споменатите две практикантки!
— Доктор Диматео практикува едва втора година — обади се Уетиг. — Решението не е било нейно, а на старши практиканта, който, както знаете, вече не е между нас…
— Настоявам и за оставката на Диматео! — троснато отвърна Вос.
— Не сме получили такава — сви рамене Уетиг.
— Тогава я уволнете!
Безпогрешно усетил приближаващото гневно избухване на Генерала, Пар вдигна ръце.
— Доктор Уетиг — умолително рече той. — Все трябва да има някакъв повод, за да прекратим практиката й…
— Няма такъв повод! — упорито тръсна глава Уетиг. — Представянето на въпросната практикантка е отлично, резултатите са надлежно регистрирани. Вижте какво, господин Вос… Зная, че ситуацията е много болезнена за вас. Съвсем нормално е да търсите върху кого да стоварите вината. Но мисля, че посоката на вашия гняв е погрешна. Същността на проблема лежи в острия недостиг на органи. Хиляди хора очакват присаждане на сърце, но единици са щастливците, които го получават… Помислете какво ще стане, ако уволним доктор Диматео. По всяка вероятност тя ще обжалва заповедта и нещата ще стигнат до по-висши инстанции. Случаят ще излезе наяве, ще започнат да се задават въпроси. Неизбежно ще ни попитат защо още първото налично сърце не е било присадено на едно 17-годишно момче…
В кабинета се възцари тишина.
— Исусе! — промърмори Пар.
— Разбирате ли какво ви казвам? — настоятелно попита Уетиг. — Инцидентът изглежда зле, репутацията на болницата ще пострада сериозно. Не бихме искали да ни разнасят по вестниците за подобни неща. Нима не разбирате, че моментално ще ни емнат за класови предпочитания? Бедните винаги остават с пръст в уста и тем подобни глупости! В това може и да няма нищо вярно, но… — Генерала прекъсна изречението си и настойчиво огледа лицата на присъстващите. Всички запазиха мълчание.
„Оглушително мълчание“, каза си Пар.
— Ясно е, че не бива да създаваме погрешно впечатление — обади се първа Сюзън. — Дори само намек, че става въпрос за търговия с органи, ще ни ликвидира бързо и окончателно! Нали си представяте какво ще излезе във вестниците?
— Казах само това, което вероятно ще стане — сви рамене Уетиг.