А сега работеше редом с него, ръкавиците им се докосваха, главите им бяха сведени към пациента, само на сантиметри една от друга. Това беше любимата й работа, редом с любимия мъж! За какво повече би могла да мечтае? За миг забрави Виктор Вос, забрави заплахата, надвиснала над кариерата и бъдещето й. Може би кризата вече отминава. Топорът още не беше паднал, от кабинета на Пар не идваха никакви послания. Сутринта Колин Уетиг я дръпна настрана и с обичайната си намръщена физиономия я уведоми, че оценката за стажа й в травматологията е отлична.
„Нещата ще се оправят“, рече си тя, докато проследяваше с поглед количката, която извеждаше от залата току-що оперирания пациент. „Всичко ще свърши добре…“
— Отлична работа, Диматео! — промърмори Марк и започна да сваля халата си.
— Бас държа, че това го казваш на всички практиканти! — закачливо се усмихна тя.
— Но сега ще ти кажа нещо, което не съм казвал на никого от тях — приведе се към нея той и настоятелно прошепна: — Ще те чакам в стаята за почивка!
— Извинете… Доктор Диматео?
Аби и Марк обърнаха внезапно зачервените си лица към административната сестра, която надничаше от вратата.
— Търси ви секретарката на господин Пар — смутено обясни тя. — Очакват ви в административния отдел…
— Веднага?
— Да, очакват ви — повтори сестрата и побърза да се измъкне навън.
Аби вдигна разтревожени очи към лицето на Марк.
— О, господи! Ами сега?
— Не им позволявай да те объркат — отвърна той. — Всичко ще бъде окей. Искаш ли да те придружа?
Тя се поколеба за миг, после поклати глава.
— Не, вече съм голямо момиче и трябва да се оправям сама!
— Ако имаш някакви проблеми, чукни ми на пейджъра — стисна ръката й той. — Ще те чакам!
Тя едва успя да се усмихне в отговор, обърна се и тръгна към асансьорите. В душата й се настани тежка буца.
Слезе на втория етаж и тръгна по дебелата пътека. Отново я обзеха вчерашните страхове. Секретарката на Пар я насочи към заседателната зала.
— Влез — отговори на почукването й гласът на Пар.
Аби напълни дробовете си с въздух и натисна бравата.
Пар се надигна от стола си. В залата присъстваха още двама души — доктор Уетиг и непозната брюнетка на около четиридесет години, облечена в отлично скроено синьо костюмче. Лицата на всички бяха непроницаеми, но дълбоко в себе си Аби усещаше, че поводът за тази среща няма да е от приятните.
— Доктор Диматео, позволете ми да ви представя Сюзън Касейдо, главен юрисконсулт на болницата — проговори с официален тон Пар.
„Юрисконсулт?“, вдигна вежди Аби. „Това не е на добро!“
Двете жени стиснаха ръцете си. Дланта на госпожица Касейдо изглеждаше необичайно топла в сравнение с ледените пръсти на Аби.
Заеха местата си около масата. Аби се настани до доктор Уетиг, а юристката прелисти някаква папка с документи пред себе си.
— Доктор Диматео — наруши мълчанието Пар. — Искам да ни разясните ролята си при лечението на госпожа Карен Терио.
Аби се намръщи. Това беше напълно неочаквано.
— Аз прегледах госпожа Терио при постъпването й в травматологията, след което я прехвърлих в неврохирургията — отвърна тя.
— Колко време продължи прегледа? — попита Пар. — И колко време пациентката беше под вашите грижи?
— Официално ли? — вдигна вежди Аби. — Около два часа, не повече…
— Разкажете ни какви манипулации извършихте през тези два часа.
— Манипулации за стабилизиране на състоянието й — отвърна Аби. — Наредих пълни изследвания. Но това е отбелязано в журнала…
— Разполагаме с екземпляр от него — кимна Сюзън Касейдо и почука фотокопието пред себе си.
— Всичко е вътре — каза Аби. — Бележките ми след първоначалния оглед на пораженията, нарежданията за лабораторни изследвания…
— Всичко, което сте направили, така ли?
— Да.
— Да си спомняте някакви манипулации, които са влошили състоянието на пациентката?
— Не.
— А нещо, което би трябвало да сте направили, но сте го пропуснали?
— Не.
— Доколкото съм осведомена, въпросната пациентка е починала…
— Имаше масирана черепна травма вследствие на автомобилна катастрофа — поясни Аби. — Констатирахме мозъчна смърт.