— Къде се съхраняват данните за донора? — попита след известно време тя.
— Долу, в канцеларията на координатора по трансплантациите… Ключът е у старшата сестра.
— Ще я помолиш ли да ми донесе съответната папка?
Аби въздъхна и сведе очи към болничния картон на Нина Вос. Трябваше да открие формуляра от Банката за органи в Ню Ингланд, който задължително придружава всеки предназначен за присаждане орган. Няколко секунди по-късно пръстът й вече следеше данните, записани в него. Кръвна група, ХИВ-статус, Васерман, плюс дълъг списък на лабораторни изследвания срещу всички възможни вирусни инфекции. Но самият донор не беше идентифициран.
Телефонът иззвъня петнадесет минути по-късно. Обаждаше се старшата сестра.
— Не мога да открия папката на донора — съобщи тя.
— Няма ли я на името на Нина Вос? — учуди се Аби.
— Тук е регистриран само номерът на реципиента, а на името на госпожа Вос няма нищо…
— Да не са я тикнали някъде другаде?
— Проверих в разделите за бъбречни и чернодробни трансплантации, сверих още веднъж и входящия номер на реципиента — отвърна старшата сестра. — Сигурна ли сте, че документите не са горе, в отделението?
— Ще проверя, благодаря — отвърна Аби и затвори.
Само това ми липсва, да се занимавам с издирване на загубени папки, рече си тя. Очите й неволно се спряха на високата кантонерка в ъгъла, пълна догоре със стари болнични картони. Ако трябва да прегледам всичко това, сигурно няма да ми стигне нощта, рече си тя.
Другата възможност беше да се обади директно в болницата на донора. Оттам веднага ще й предоставят всички необходими данни.
От телефонната централа бързо й дадоха номера на „Уилкокс Мемориал“. Когато насреща вдигнаха, Аби помоли да я свържат със завеждащия архивата.
Минута по-късно в слушалката прозвуча бодър женски глас:
— На телефона Гейл Дилеон.
— Здравейте, аз съм доктор Аби Диматео от болница „Бейсайд“ в Бостън — представи се Аби. — Имаме проблем с едно присадено сърце, наблюдава се наличие на следоперативна треска. Трябва ми допълнителна информация за донора, който е бил опериран във вашата болница…
— Органната жътва е била осъществена тук, така ли? — пожела да се осведоми жената насреща.
— Да, преди три дни. Донорът е бил младеж, всъщност почти момче…
— Трябва да проверя в оперативния журнал — отвърна Гейл Дилеон. — Дайте ми номер, на който да ви потърся…
Десет минути по-късно телефонът иззвъня, но от „Уилкокс“ не дойде отговор, а въпрос:
— Сигурна ли сте, че не сте сбъркала болницата, докторе?
Аби сведе поглед към болничния картон на Нина Вос, който лежеше разгърнат върху бюрото.
— Не, тук го пише черно на бяло: „Лечебно заведение на донора — «Уилкокс Мемориал», Бърлингтън, щат Върмонт“.
— Е, това сме ние — отвърна жената. — Но в журнала не е записана никаква жътва на органи…
— Бихте ли проверила дневника за назначените операции? Сега ще ви дам датата… — Аби погледна във формуляра и добави: — Двадесет и четвърти септември, операцията се е провела някъде около полунощ…
— Задръжте така…
В слушалката се чу шумолене на хартия, миг по-късно жената се прокашля.
— Ало?
— Слушам ви — рече Аби.
— Проверих програмата за двадесет и трети, двадесет и четвърти и двадесет и пети септември. Два апендицита, една холицистектомия и два Цезара… Органна жътва не е отбелязана никъде.
— Трябва да е там! — настоя Аби. — Става въпрос за сърце, което получихме директно от вас…
— Не сме изпращали никакви сърца — държеше на своето жената.
Аби прелисти папката и откри бележката на оперативната сестра: 01:05 часа — пристигна доктор Ленърд Мейпс от „Уилкокс Мемориал“.
— Органът беше придружен от член на трансплантационния екип, доктор Ленърд Мейпс — каза в слушалката тя.
— При нас няма лекар с такова име — отсече Гейл Дилеон.
— Той е гръден хирург и…
— Вижте — прекъсна я жената. — Тук нямаме доктор Мейпс. Познавам всички практикуващи лекари в Бърлингтън и трябва да ви кажа, че не се сещам за хирург с това име. Не зная откъде черпите информацията си, но тя явно е погрешна. Може би трябва да проверите още веднъж…
— Но…
— Опитайте в някоя друга болница.