Аби бавно остави слушалката.
Дълго време остана неподвижна, очите й бяха вперени в телефонния апарат. Мислеше за Виктор Вос и огромното му богатство. Мислеше за всичко онова, което може да се купи с тези пари. После се сети за смайващите съвпадения, които бяха осигурили новото сърце на Нина Вос. Едно перфектно сърце, изскочило от небитието точно за нея…
Ръката й бавно се протегна към телефона.
Девета глава
— Реагираш прекалено емоционално — промърмори Марк, прелиствайки папката. — Рационално обяснение на всичко това все пак трябва да има…
— Любопитно ми е да го чуя — отвърна Аби.
— Сърцето беше изрязано перфектно, опаковано както трябва, доставено точно според инструкциите. Със съответните придружителни документи!
— Които мистериозно изчезват…
— Координаторката на трансплантационния екип ще дойде в девет и веднага ще я попитаме — въздъхна младият хирург. — Сигурен съм, че са някъде тук…
— Има и още нещо, Марк — втренчено го изгледа Аби. — Обадих се в болницата на донора, откъдето заявиха, че при тях няма хирург на име Ленърд Мейпс. Нещо повече — такъв лекар няма в целия Бърлингтън! — Замълча, после тихо попита: — Знаем ли всъщност откъде е дошло това сърце?
Марк не отговори. Беше прекалено уморен и замаян, за да разсъждава. Часът беше четири и петнадесет сутринта. Аби го събуди преди около половин час. Трябваха му огромни усилия на волята, за да стане от леглото и да подкара колата към „Бейсайд“. Следоперативната треска изисква бързи реакции и той реши да прегледа пациентката лично, въпреки че имаше пълно доверие в Аби. Сега седеше зад бюрото в дежурната стая и се опитваше да стигне до някакво смислено заключение. Пред него лежеше разтворения болничен картон на Нина Вос. Стъклата на очилата му отразяваха синкавото сияние на контролните монитори. Оттатък, в затъмненото отделение, сестрите се движеха безшумно, като призраци.
Затвори папката, свали очилата си и разтърка очи.
— Какво причинява тази треска, по дяволите? — промърмори той. — Майната им на документите, но това е сериозна причина за безпокойство!
— Възможно ли е да се дължи на инфекция, пренесена от донора? — попита Аби.
— Едва ли. Лично аз никога не съм имал подобен случай, особено с присадено сърце…
— Но ние не знаем нищо за донора, не разполагаме с историята на евентуалните му заболявания. Не знаем дори от коя болница е дошло това сърце!
— Прекаляваш, Аби! — намръщено я изгледа Марк. — С ушите си чух Арчър да разговаря с хирурга, който осигуряваше органа, с очите си видях комплекта придружителни документи! Бяха в един голям кафяв плик…
— И аз го помня — кимна Аби.
— Отлично, значи имаме еднакви спомени…
— Но къде е този плик?
— Хей, забрави ли, че бях в операционната, потънал в кръв като някакъв касапин? А в това състояние малко трудно мога да видя кой къде разнася шибания плик!
— Защо тогава е тази тайнственост? Не разполагаме с данни за донора, не знаем дори името му!
— Стандартна процедура. Данните за донора винаги са конфиденциални и се съхраняват отделно от тези на реципиента. В противен случай има опасност от контакт между двете семейства и става сложно. Роднините на донора ще очакват благодарност, а тези на реципиента най-вероятно ще се чувстват виновни… Всичко това води до куп излишни емоции… — Тялото му потъна в стола. — Според мен само си губим времето, защото след няколко часа нещата ще се изяснят. Дай по-добре да се съсредоточим върху тази треска!
— Окей — кимна Аби. — Но ако има някакви неясноти, ОБНИ са готови за обсъждане на въпроса…
— Какво общо има тук Органната банка в Ню Ингланд? — намръщи се Марк.
— Аз им се обадих. Открих един номер, на който отговарят двадесет и четири часа в денонощието. Казах им, че ти или Арчър ще се свържете с тях…
— По-добре Арчър — въздъхна Марк. — Очаквам го всеки момент да се появи…
— И той ли?
— Разтревожен е от треската. А Арън никакъв го няма… Потърси ли го на пейджъра?
— Три пъти — кимна Аби. — Но никой не отговаря. А Илейн твърди, че е тръгнал за болницата…
— Вече е тук, видях колата му на паркинга — рече Марк и прелисти папката с изследванията на Нина Вос. — Мисля да не го чакам повече, а да се залавям за работа. Сигурно се е забавил някъде из вътрешното отделение…
Аби хвърли поглед към леглото на Нина Вос. Параванът не й пречеше, от мястото си виждаше равномерно повдигащите се гърди на пациентката. Нина беше заспала…