— Мисля да започнем с широкоспектърни антибиотици — добави Марк.
— Срещу каква инфекция? — вдигна вежди Аби.
— Не знам. Ще направим една превантивна атака, а след като пристигнат посевките ще видим… Не бива да рискуваме, тъй като имунната й защита е твърде слаба… — Марк скочи на крака и отиде да надникне зад паравана. Гледката на спящата жена явно го успокои.
Аби тихо се изправи до него. Останаха така в продължение на няколко дълги минути. Бяха съвсем близо един до друг, ръцете им почти се докосваха. Но едновременно с това и безкрайно далеч, разделени от необичайното развитие на тази криза.
— Може би е реакция по отношение на медикаментите — тихо прошепна Аби. — Предписани са й куп неща, всяко от които е в състояние да предизвика треска…
— Обикновено е така — кимна Марк. — Но не и в случая, тъй като жената е на стероиди и циклоспорин…
— Не открих огнище на инфекция, макар че я прегледах изключително внимателно — изтъкна Аби.
— Не трябва да забравяме, че взема лекарства и за потискане на имунните реакции — добави Марк. — Ще умре и при най-дребния пропуск от наша страна. — Погледна за последен път в картона и тръсна глава: — Започваме с антимикробните флуиди…
В шест нула нула във вените на Нина Вос протече първата доза азактам. Решиха да поискат мнението на специалист по инфекциозни болести и в седем и четвърт в хирургическата реанимация влезе доктор Мур. След като се запозна със случая, той подкрепи мнението на Марк, според което пациент с потиснати имунни реакции не бива да остава без превантивно лечение.
В осем часа в системата беше вкаран и втори антибиотик, този път пиперацилин.
По същото време започна и сутрешната визитация. Аби тикаше пред себе си количката с внушителна купчина болнични картони. Нощта се оказа тежка. Преди обаждането на сестрата някъде около два, тя дремна мъничко — може би час. След това обаче нямаше време дори да седне. Ободрена след две големи чаши кафе, тя тикаше количката пред себе си и мислеше за края на това нелеко дежурство. „След четири часа съм си у дома, само след четири часа!…“
Мина покрай легло №15 и надникна зад паравана.
Нина беше будна. Зърнала Аби, тя с усилие вдигна ръка и я повика да влезе.
Аби остави количката на мястото й, навлече един стерилен халат и пристъпи към леглото.
— Добро утро, доктор Диматео — немощно прошепна Нина. — Страхувам се, че не успяхте да се наспите заради мен…
— Няма проблем — усмихна се Аби. — Миналата седмица си отспах… Как се чувствате?
— Както се чувства човек в центъра на вниманието — отвърна Нина и повдигна очи към пластмасовата бутилка, прикрепена към системата й: — Това ли е новото лекарство?
— Комбинация от пиперацилин и азактам — кимна Аби. — Антибиотици с широк спектър на действие, които трябва да премахнат всяко огнище на инфекция в организма ви…
— А ако не става въпрос за инфекция?
— В такъв случай температурата ви няма да се понижи и ще опитаме нещо друго.
— Значи нямате представа на какво точно се дължи тя…
— Наистина е така — кимна след кратко колебание Аби. — Мерките, които вземаме, са по-скоро превантивни…
— Предполагах, че ще ми кажете истината — леко се усмихна пациентката. — За разлика от доктор Арчър, който само ми повтаря да не се тревожа от нищо… Сутринта вече беше тук и каза, че са взети всички необходими мерки. Но не призна, че не знае причината за високата температура…
— Не е искал да ви тревожи — отвърна Аби.
— Аз не се плаша от истината — тръсна глава Нина Вос. — Но според мен докторите рядко я споделят с пациентите си. И двете прекрасно знаем това, нали?
Очите на Аби механично се насочиха към мониторите. Всички показания бяха в границите на нормалното — кръвно налягане, пулс, налягане в дясното предсърдие… Отчиташе показанията на цифрите по навик, без да мисли. Машините не задават трудни въпроси и не очакват болезнени отговори…
— Виктор — тихо прошепна Нина.
Аби се обърна и се озова лице в лице с Виктор Вос, който се беше изправил на крачка от леглото.
— Излезте! — изръмжа той. — Веднага напуснете стаята на жена ми!
— Отбих се да проверя състоянието й…
— Казах вън! — просъска той и сграбчи ревера на изолационния халат.
Аби механично се дръпна назад и освободи дрехата си. Но мястото в тази килийка беше прекалено тясно за по-нататъшно отстъпление.