Мъжът отново се втурна напред. Този път сграбчи ръката й и я стисна с всичка сила, с очевидното желание да й причини болка.
— Виктор, недей! — немощно прошепна Нина.
Аби изкрещя от болка. Вос рязко я завъртя, тялото й излетя от стаичката и се блъсна в количката с болничните картони. Колелцата поддадоха под тежестта на тялото й, количката тръгна и тя падна по гръб. Количката се блъсна в шкафа за лекарства на отсрещната стена, хартиите се разпиляха по пода. Замяна от падането, Аби бавно вдигна глава. Виктор Вос се беше надвесил над нея и дишаше тежко. Не от положените усилия, а от бесен гняв.
— Да не съм те видял повече край жена ми! — просъска той. — Чуваш ли, докторче? — После се извърна към смаяните болнични служители, които безмълвно наблюдаваха инцидента и яростно прогърмя: — Не искам тази жена да се доближава до леглото на жена ми! Ако трябва, напишете го на лист хартия и го окачете на вратата! — Хвърли последен, изпълнен с отвращение поглед към Аби, после влезе обратно в стаичката и рязко дръпна паравана след себе си.
Две от сестрите помогнаха на Аби да се изправи.
— Нищо ми няма — прошепна тя. — Ще се справя и сама…
— Тоя е луд! — каза една от жените. — Ще се обадя на охраната!
— Недей! — спря я Аби. — Само ще усложним нещата…
— Но той ви нападна, можете да го съдите!
— Нямам подобни намерения — отвърна Аби и тръгна към количката.
Болничните картони и лабораторните анализи се бяха разпилели по пода. Тя се наведе с пламнало лице и започна да ги събира. Изправи се, усетила погледите на всички присъстващи върху себе си. „Няма да плача, заповяда си тя. Не тук!“
Заряза количката, обърна се и изтича навън.
Три часа по-късно Марк я откри на една ъглова маса в болничното барче, наведена над чаша кафе и недокосната кифла с боровинки. Пакетчето беше киснало толкова дълго в горещата вода, че чаят беше станал черен като кафе. Отпусна се на свободния стол до нея и успокоително подхвърли:
— Вос беше този, който вдигна скандала, Аби…
— А аз бях тази, която се тръшна по задник пред очите на цялата болница!
— Той те е блъснал и това е нещо, от което можем да извлечем голяма полза. Дори само като баланс срещу налудничавите му идеи за съдебни дела…
— Искаш да кажеш, че трябва да предявя обвинение срещу него?
— Нещо такова…
— Изобщо не искам да мисля за Виктор Вос! — поклати глава тя. — Не искам да имам нищо общо с него!
— Но той те е блъснал пред поне половин дузина свидетели…
— Марк, нека забравим това — рече тя и захапа кифличката. Отчаяно й се искаше да сменят темата, но залъкът заседна в гърлото й. — Арън съгласи ли се за антибиотиците? — попита след известно време тя.
— Не съм го виждал цял ден…
— Нали каза, че е тук? — озадачено го погледна Аби.
— Пейджърът му не отговаря.
— А домашния телефон?
— Там е само домашната им помощница. Илейн заминала при детето им в Дартмут… — Марк сви рамене. — Днес е събота, а Арън е свободен от дежурство. Сигурно е решил да се махне нанякъде. Малко ваканция…
— Ей от това имам нужда! — въздъхна Аби и разтърка уморените си очи. — От ваканция! Един плаж, няколко палми и чаша ледена пиня колада…
— Звучи добре — усмихна се Марк и хвана ръката й. — Ще имаш ли нещо против да вземеш и мен?
— Ти не обичаш пиня колада — поклати глава Аби.
— Но обичам плажовете и палмите — стисна ръката й той, после тихо добави: — И теб…
Точно от това имам нужда, затвори очи Аби. От докосването му, топло и успокояващо като самия него…
Той се приведе над масата и я целуна.
— Я виж ти! — прошепна. — Пак привличаме общественото внимание! По-добре се прибирай у дома, преди да сме събрали цяла тълпа!…
Аби погледна часовника си. Беше дванадесет, събота по обед. Уикендът най-сетне можеше да започне.
Той я изпрати до изхода. Когато излязоха през остъклената врата изведнъж спря и каза:
— О, щях да забравя… Арчър се обади във „Уилкокс Мемориал“ и разговаря с един гръден хирург на име Тим Никълс. Оказа се, че този Никълс е асистирал при жътвата и потвърди, че става въпрос за техен пациент. Изваждането на сърцето е било дело на доктор Мейпс…
— Защо тогава Мейпс не фигурира в списъчния им състав? — вдигна вежди Аби.
— Защото е бил докаран с частен самолет от Тексас, специално за операцията. Това е всичко, което знаем. Вероятно Вос не е имал доверие на тамошните хирурзи и си е завел специалист…