— Не — поклати глава мъжът. На лицето му се изписа неподправен интерес. — Наистина ли е станало?
— В момента проверяваме фактите — поясни Съсман. — Затова молим да ни разрешите достъп до болничната си епикриза.
— Защо?
— Господин Флинт — настоятелно рече посетителят. — Във ваш интерес е да се разбере дали загубата на далака ви не е резултат от хирургическа грешка. Ако се окаже, че това е така, вие сте жертва на проявена небрежност и имате право на обезщетение…
Флинт замълча и извърна глава към момчето, което внимателно слушаше. Може би не разбираше за какво става въпрос. Очите му бавно се сведоха към писалката, която му подаваше адвокатът.
— Под обезщетение имам предвид пари, господин Флинт — меко поясни Съсман.
Дебелият мъж взе писалката и се подписа.
Съсман се върна в колата си, сложи подписаната искова молба в куфарчето си и отново извади списъка. Трябваше да получи подписи от още четири души. Не очакваше проблеми с нито един от тях, просто защото алчността и желанието за отмъщение са една наистина могъща комбинация.
Задраска името Харолд Флинт и завъртя стартерния ключ.
Десета глава
— Сърцето беше свинско. Вероятно са го оставили в колата ми още предишната вечер, след което цял ден го е пекло слънцето. Още не мога да се отърва от вонята!
— Тоя тип иска да те докара до истерия — въздъхна Вивиан Чао. — Според мен трябва да му отговориш със същото!
Бутнаха входната врата и прекосиха фоайето по посока на асансьорите. Неделя следобед, ден за свиждане. „Масачузетс Дженерал“ беше пълна с народ. Пред асансьорите за външни посетители се извиваше дълга опашка, над главите на хората се поклащаха няколко ярки балона с надпис „Скорошно оздравяване“. Във фоайето се носеше аромат на свежи карамфили.
— Нямам доказателства — промърмори Аби. — Не можем да бъдем сигурни, че това е негова работа…
— Че на кого друг? — погледна я настойчиво Вивиан. — Я му виж поведението! Завежда съдебни дела, блъска те на публично място… Мисля, че е крайно време да реагираш, Диматео! Трябва да направиш официално оплакване за употреба на физическа сила и терористични заплахи!
— Работата е там, че разбирам защо го прави — въздъхна Аби. — Той е дълбоко разстроен, тъй като жена му има сериозни следоперативни проблеми…
— Защо ми се струва, че долавям нотка на вина? — изгледа я Вивиан.
— Трудно е да не се чувствам виновна, когато минавам покрай леглото й — призна с нова въздишка Аби.
Стигнаха до четвъртия етаж и поеха по коридора, който водеше към отделение „Сърдечна хирургия“.
— Той има достатъчно пари, за да превърне живота ти в ад, при това за много дълго време — подхвърли Вивиан. — Срещу теб вече е заведено едно дело, но скоро вероятно ще има и други…
— И аз мисля така — кимна Аби. — От архивата ми съобщиха, че адвокатска кантора „Хоукс, Крейг и Съсман“ вече е изискала документацията по още шест случая. Това е същата кантора, която защитава интересите на Джо Терио…
— Исусе! — стреснато се закова на място Вивиан. — Но това означава, че ще те разкарват по съдилищата докато си жива!
— Или докато не подам оставка, като теб…
Вивиан се втурна напред, с широка и решителна крачка както винаги. Малката азиатска амазонка, която не се страхува от нищо…
— Ами ти защо не отвръщаш на удара? — пожела да узнае Аби.
— Опитвам се. Проблемът е в името на човека, срещу когото сме се изправили. Когато го споменах на адвокатката ми, тя стана бяла като платно. Което е доста странно за чернокожа жена, не мислиш ли?
— И какво те посъветва тя?
— Да зарежа всичко и да благодаря на Господ, че съм завършила хирургическата си практика и имам право да се явя на атестационна комисия. Това означава, че мога да си намеря друга работа или да се заема с частна практика…
— Толкова ли се страхува от Вос?
— Не го признава, но очевидно е точно така. Този тип плаши много хора. Но аз при всички случаи не мога да си позволя битка с него, просто защото отговорността за инцидента беше изцяло моя. Ние откраднахме сърцето, Диматео. Няма друго определение за това, което извършихме. Може би щеше да ни се размине, ако не бяхме попаднали на Виктор Вос. Но сега ще трябва да си платим… — Очите й се спряха върху лицето на Аби: — Аз по-малко, ти — доста повече…
— Все още съм на работа — поклати глава Аби.