— Нещо ме съмнява…
— Но нали чу какво каза докторът? Симптомите са класически!
— Става посред нощ, облича се и пали колата… — унесено промърмори Кацка. — Я помисли малко върху това… Кой ще напусне топлото си легло, за да иде да се обеси на покрива на болницата?
Лундквист хвърли кос поглед към трупа, после побърза да се извърне встрани.
Роуботам и асистентът прерязаха трахеята и големите кръвоносни съдове, после се заеха да вадят сърцето и белите дробове, преплетени в един голям кървав вързоп. Патологът ловко го прехвърли върху везната до масата, която проскърца под тежестта му.
— Последен шанс да надникнеш вътре — обяви той и започна да реже далака. — Приключваме дотук и го предаваме за погребение. Такава е волята на семейството му…
— Причини? — вдигна вежди Лундквист.
— Евреи — отвърна с въздишка докторът. — Според тяхната религия всички органи трябва да бъдат погребани заедно с тялото. — Далакът мазно шльопна върху везната, стрелката й се разклати.
Лундквист смъкна белия халат, отдолу се показаха широки, прорязани от мускули рамене. Той беше човек с неизчерпаема енергия и прекарваше в гимнастическия салон всяка свободна минута. Напред и нагоре — това беше девизът му. Кацка все още не беше приключил с обучението му, днешният урок беше част от него. Защото за здрав и кипящ от сили младеж никак не е лесно да възприеме хладната и безвъзвратна сила на смъртта. Особено когато притежава такова тяло и всичката коса си е на главата му…
Роуботам продължаваше да вади органите. Сряза червата и започна да ги навива около китката си — един безкрайно дълъг вързоп. Черният дроб, панкреасът и стомахът бяха измъкнати с едно общо движение. Накрая извади бъбреците и пикочния мехур. Всичко това премина през везната, а данните бяха записани на лента. Вътрешността на трупа върху масата остана съвсем празна.
Роуботам се прехвърли на главата. Направи малка дупка зад ухото и сряза скалпа. После, с рязко и точно движение го дръпна напред, върху лицето. Долната част отиде назад, пред очите им се разкри основата на черепа, влажна и розова. Включи триончето, лицето му се сбърчи, сякаш за да се предпази от прахообразните костни частици, които се разлетяха във въздуха. Пронизителният вой на машинката правеше разговорите излишни, а самата процедура не беше от най-приятните. Макар и гротескни, манипулациите на гърдите и коремната кухина бяха някак лишени от персоналност — все едно, че колиш крава. Но да изрежеш човешки скалп и да го смъкнеш върху лицето, беше нещо съвсем друго — нещо, свързано с човешката индивидуалност, подложена на тежко унижение.
Лундквист се отпусна на стола до умивалника и скри позеленялото си лице между дланите си. Доста ченгета преди него бяха прибягвали до услугите на този стол.
Роуботам най-сетне остави триончето и отмести капачката на черепа. Сега му предстоеше подготовката за отстраняване на мозъка. Последователно преряза очните нерви, кръвоносните съдове и гръбначния стълб. После извади мозъка, чиято пихтиеста маса изпълни шепите му.
— Нищо особено — промърмори той и го пусна в един широк съд с формалин. — Но вече дойде време за истинската работа, шията…
Всички манипулации до този момент имаха подготвителен характер. Отстраняването на вътрешностите и мозъка бяха позволили оттичането на течностите от гръдната кухина и черепа, дисекцията на врата можеше да започне…
Коланът беше свален още преди аутопсията и сега Роуботам се залови да изследва следите от охлузвания по кожата.
— Виж тук, Охлюв — промърмори той. — Класическата форма на обърнато V. Двете успоредни следи от ръбовете на колана личат съвсем ясно… А това отзад виждаш ли го?
— Прилича на отпечатък от токата…
— Точно така — кимна патологът и вдигна скалпела. — Дотук изненади няма…
Успял да се овладее до някаква степен, Лундквист бавно се върна при масата. Гаденето е демократично чувство, помисли си със задоволство Кацка. Не цепи басма дори на ченгетата с тяло на Аполон и достатъчно окосмение върху главата…
Скалпелът потъна в кожата на тила. Дълбокият срез разкри блестящите като седеф горни рогове на тироидните хрущяли.
— Фрактури липсват — промърмори Роуботам. — Лек кръвоизлив в областта на шийните мускули, но тироидните хрущяли и хиоидната кост са невредими…
— Което означава?
— Което не означава нищо. При бесенето невинаги се наблюдават вътрешни увреждания на шията. Смъртта настъпва поради прекъсването на кръвоснабдяването на мозъка, за което е достатъчно притискане на каротидните артерии. Един сравнително безболезнен начин да сложиш край на живота си…