— Май си сигурен, че става въпрос за самоубийство — подхвърли Кацка.
— Единствената друга вероятност е инцидентна смърт. Автоеротично задушаване… Но вие твърдите, че доказателства за подобно нещо липсват…
— Оная му работа си беше на мястото, а ципът затворен — обади се Лундквист. — Нищо не сочеше, че е ръкоблудствал.
— Значи става въпрос за самоубийство — кимна патологът. — Рядко се срещат случаи на умишлено бесене. Ако жертвата е била удушена предварително, следите от охлузването ще бъдат други, доста по-различни от обърнатото V… Да не говорим за допълнителните наранявания, които неизбежно биха се получили в случай, че насилствено са му надянали примката… Инстинктът за самосъхранение би го накарал да се бори…
— Има рана на ръката, малко под рамото — напомни му Кацка.
— Тя може да е получена по сто различни начина — сви рамене Роуботам.
— Ами ако е бил упоен?
— Бъди спокоен, Охлюв. Ще направим нужните изследвания. Ти трябва да бъдеш доволен…
— Точно така, той трябва да бъде доволен — ухили се Лундквист и обърна гръб на масата. — Тръгваш ли, Охлюв? Вече минава четири…
— Искам да изчакам края на шийната дисекция — промърмори Кацка.
— Твоя работа. Но според мен го пишем самоубийство и го забравяме…
— И аз щях да мисля така, ако не беше осветлението — промърмори Кацка.
— Какво осветление? — попита Роуботам и в очите му зад предпазните очила най-сетне се появи нещо като интерес.
— Доктор Ливай се е обесил в една от неизползваните болнични стаи — поясни Кацка. — Човекът, който открил трупа е почти сигурен, че осветлението било изключено…
— Продължавай — подкани го Роуботам.
— Ти установяваш час на смъртта, който съвпада с нашите предположения. Доктор Ливай е умрял в ранните часове на съботния ден. Доста преди изгрев-слънце. Което означава две неща — или се е обесил на тъмно, или някой е свършил работата и след това е изгасил лампите…
— Или пък онзи от службата за поддръжка изобщо не помни какво е видял — добави Лундквист. — Забрави ли, че си е изповръщал червата в кенефа? Нима наистина мислиш, че ще помни дали електрическият ключ е бил в горно или долно положение?
— Това е един детайл, който ме безпокои, нищо повече — вдигна ръце Кацка.
— Не и мен — ухили се Лундквист, съблече предпазния халат и го запрати в коша.
Малко след шест вечерта Кацка вкара волвото си в паркинга на болницата „Бейсайд“, влезе в сградата и взе асансьора за тринадесетия етаж. Дотам можеше да стигне свободно, без специален ключ. После се насочи към аварийното стълбище, което го отведе до последния, полутавански етаж.
Първото нещо, което му направи впечатление горе, беше тишината. Етажът се ремонтираше от няколко месеца насам. Работниците ги нямаше, но навсякъде се виждаха инструментите и материалите им. Във въздуха се носеше миризмата на мазилка, прясна боя и… на още нещо. Нещо, което ноздрите му познаваха от залата за аутопсии. Миризмата на разложение и смърт… Насочи се към ъгъла на коридора, пробивайки си път между бояджийски стълби, бичкии и баки с боя.
Една от стаите в средата на следващия коридор беше оградена с жълти полицейски ленти. Кацка се мушна под тях и бутна вратата.
Ремонтът в тази стая беше завършен. Стените бяха облепени с нови тапети. Обзавеждането беше от качествен материал, очевидно правено по поръчка. През големия френски прозорец се разкриваше хубава гледка към центъра на града. Стаята беше част от мансардно болнично апартаментче, предназначено за пациенти с бездънни портфейли. Кацка влезе в банята и щракна електрическия ключ. Тук луксът беше пълен: вана от фин мрамор, модерни никелирани батерии, шкаф-огледало със специално осветление, тоалетна чиния, наподобяваща трон… Изгаси осветлението и се върна обратно.
Насочи се към стенния гардероб.
Тук бяха открили трупа на доктор Арън Ливай. Единият край на кожения колан е бил преметнат пред стоманената пръчка на дрешника, а другият — в стегната примка около шията му. По всяка вероятност докторът просто е подгънал крака, примката се е стегнала около гърлото му и е прекъснала достъпа на кръв до мозъка. Би могъл и да се спаси, разбира се, стига да е променил решението си в последния момент… За тази цел е било достатъчно да стъпи на пода и да разхлаби примката около шията си. Разполагал е някъде с десетина секунди преди да изгуби съзнание…