Тридесет и шест часа по-късно трупът му е бил открит от работник, който трябвало да циментира крачетата на ваната. Гледката била напълно неочаквана, човекът побягнал навън и повърнал в една от временните тоалетни на етажа.
Кацка пристъпи към прозореца и отправи поглед към панорамата на Бостън в краката си. „Какво се е объркало в живота ти, доктор Арън Ливай?“, безмълвно попита той.
Кардиолог, съпруга, хубава къща, лимузина… Две деца, вече достатъчно големи, за да учат в колеж. В един кратък миг Кацка усети как го хваща яд на тоя Арън Ливай. Какво е знаел той за отчаянието и безнадеждността в живота? Как е могъл дори да помисли за самоубийство? Страхливец, нищо повече. Обикновен страхливец! Обърна гръб на прозореца, учуден от силата на гнева си. От отвращението си към всеки, който избира подобен край. Защо? Как е възможно да се обесиш в една усамотена стая, където могат да те открият след няколко седмици?!
Има толкова много други начини да отнемеш живота си… Ливай е бил лекар, имал е достъп до наркотични вещества и барбитурати, които лесно би могъл да комбинира в смъртоносна и безболезнена доза. Кацка знаеше съвсем точно колко малко фенобарбитал е достатъчен, за да сложиш край на живота си. Такава му беше работата. Веднъж дори беше изчислил точния брой на хапчетата, нужни за мъж с неговото тегло. След което ги беше подредил на масата в трапезарията и се беше замислил за свободата, която предлагат… Край на мъката, край на отчаянието. Лесен и необратим начин да приключиш със земните дела и да затвориш вратата след себе си. Но проблемът беше именно със земните дела. Имаше прекалено много неща, за които трябваше да се погрижи, прекалено много отговорности. Погребението на Ани, изплащане на сметките за лечението й… После насрочиха съдебно дело, на което трябваше да се яви като свидетел, веднага след него стана онова двойно убийство в Роксбъри… Трябваше да изплати последните осем вноски за колата, после пък стана тройното убийство в Бруклин, последвано от ново явяване в съда…
И в крайна сметка се оказа, че „Охлювът“ Кацка няма време да се самоубие…
Оттогава изминаха три години. Ани беше отдавна погребана, а онези хапчета още по-отдавна отидоха в тоалетната. Напоследък изобщо не мислеше за самоубийство. Но често си спомняше за подредените върху масата хапчета и се чудеше на изкушението, което го беше обзело в онези дни. И ясно съзнаваше, че е бил готов да се предаде… Днес не изпитваше никаква симпатия към Охлюва отпреди три години. Нито пък към всеки, който в пристъп на самосъжаление е готов да посегне към шишенцето с хапчета…
А ти защо го направи, доктор Ливай?
Отправил поглед към сияйната панорама на Бостън, той направи опит да си представи последните минути от живота на Арън Ливай. Става от леглото в три сутринта, пали колата и тръгва към болницата. Взема асансьора за тринадесетия етаж, изкачва пеш стълбите до четиринадесетия… Влиза в тази стая, премята колана през стоманената пръчка в гардероба и пъха главата си в примката…
Кацка се намръщи.
Отиде до вратата и щракна електрическия ключ. Осветлението се включи. Всички крушки работеха. Кой е изгасил? Арън Ливай? Работникът, който е открил трупа?
Някой друг?
Детайлите, въздъхна Кацка. Ако някой ден се побъркам, виновни за това ще бъдат единствено детайлите…
Единадесета глава
— Не мога да повярвам! — шепнеше Илейн. — Просто не мога да повярвам!
Не плачеше и именно това безпокоеше свекърва й. Джудит ридаеше на висок глас по време на траурната церемония, болката й беше толкова явна, колкото и церемониалните разрези в блузата й — символ на разбито от мъка сърце. Илейн отказа да надупчи своята дреха, а на всичкото отгоре не пророни дори сълза… Сега седеше на един стол в дневната, придържаше чинийката със сладкиши и тихо повтаряше:
— Не мога да повярвам… Не мога да повярвам…
— Не си покрила огледалата — направи й забележка Джудит. — Всички огледала в къщата трябва да са покрити.
— Прави каквото искаш — въздъхна Илейн.
Джудит излезе да търси чаршафи. Тракането на токчетата й на горния етаж бе придружено от звучно затръшване на врати.
— Това сигурно е някакъв еврейски обичай — прошепна Мерили Арчър и поднесе на Аби таблата с малки сандвичи.