Тримата отвъд прозореца се връщаха от кратката си разходка в градината. В ръцете на Цуик се поклащаше бутилката скоч, вече полупразна. Миг по-късно влязоха в кухнята.
— Градината е прекрасна, Аби — промърмори Арчър. — Заслужава да се види…
— С удоволствие — кимна младата жена. — Особено ако и Илейн… — Прекъсна изречението си по средата, тъй като до хладилника вече нямаше никой. Очите й смутено пробягаха по отрупаните с храна плотове.
Илейн беше излязла.
Край леглото на Мери Алън се молеше някаква жена. Вече половин час не беше мръднала от мястото си. Седеше със сведена глава и сключени ръце, високият й шепот изпълваше помещението. Молитвите й бяха насочени към добрия Господ Бог, който трябвало да направи чудо по отношение тленната обвивка на Мери Алън. Да я излекува, да влее сили в тялото й, да прочисти душата й, която най-сетне да приеме мъдростта на Словото Божие…
— Извинете — обади се Аби. — Не бих искала да ви преча, но трябва да прегледам госпожа Алън…
Жената с нищо не показа, че е чула думите й и продължи да се моли. Аби понечи да повтори молбата си, когато тя най-сетне приключи с дългите словоизлияния и каза едно „амин“. Сивите й очи гледаха мрачно, в русата й коса бяха вплетени сребърни нишки.
— Аз съм доктор Диматео — представи се Аби. — Грижа се за госпожа Алън…
— Аз също — промърмори жената и се изправи с библия в ръце. — Казвам се Бренда Хайнли и съм племенница на Мери…
— Не знаех, че Мери има племенница, но се радвам, че сте тук.
— Едва преди два дни разбрах, че е болна — каза Бренда и с обвинителен тон добави: — Никой не си е направил труда да ме потърси!
— Всички бяхме убедени, че Мери няма никакви роднини — поясни Аби.
— Не знам защо сте били толкова сигурни, но важното е, че вече съм тук — отвърна Бренда и сведе поглед към леля си. — Което означава, че тя ще се оправи!
„Все едно да възкръсне“, помисли Аби и пристъпи към леглото.
— Госпожо Алън?
— Будна съм, доктор Диматео — отвори очи Мери. — Просто си почивам…
— Как се чувствате днес?
— Гади ми се.
— Това е страничен ефект от морфина. Ще ви дадем нещо за успокояване на стомаха.
— Морфин ли взема? — обади се Бренда.
— Срещу болките — кимна Аби.
— Нямате ли други средства да облекчите болките й?
— Госпожо Хайнли, моля ви да излезе — погледна я твърдо Аби. — Трябва да прегледам леля ви…
— Госпожица Хайнли — поправи я Бренда. — Мисля, че леля Мери ще предпочете да остана…
— В случая нейните предпочитания нямат значение — настоя Аби. — Моля ви да излезете!
Бренда хвърли поглед към леля си, вероятно очаквайки протести от нейна страна. Но Мери Алън гледаше право пред себе си и мълчеше.
— Ще бъда пред вратата, лельо — обяви Бренда и притисна библията до гърдите си.
— Мили Боже! — прошепна Мери в мига, в който вратата се затвори зад Бренда. — Това сигурно е Твоето наказание!
— Племенницата си ли имате предвид?
Уморените очи на Мери се спряха върху лицето на Аби.
— Мислите ли, че душата ми има нужда от спасение?
— Бих казала, че сама ще решите дали е така — дипломатично отвърна Аби и извади стетоскопа. — Може ли да преслушам гърдите ви?
Мери послушно се изправи и вдигна халата си нагоре.
Дишането й беше тихо и трудно доловимо. Аби я почука по гърба и веднага долови разликата в звука. В гърдите на жената имаше повече течност от предишния път.
— Как е дишането ви? — изправи се тя.
— Нормално.
— Може би скоро ще се наложи пак да вадим течността от гърдите ви, или пък да ви вкараме втори дренаж…
— Защо?
— За да дишате по-лесно и да се чувствате добре.
— Това ли е единствената причина?
— Комфортът на пациента е важна причина, госпожо Алън.
Мери се отпусна върху възглавницата.
— Добре, ще ви кажа, когато се нуждая от това — прошепна тя.
Бренда Хайнли дебнеше пред вратата на спешното отделение.
— Леля ви има нужда от малко сън — предупреди я Аби. — Елате друг път…
— Искам да поговорим по един въпрос, докторе.
— Слушам.
— Проверих при сестрата за морфина… Наистина ли трябва да й давате морфин?