— Именно по тази причина настоявам нещата да си останат между тези стени — натъртено отговори Пар.
— Не съм сигурна в това — вирна брадичка Аби. — Никак не съм сигурна!
Пар и Сюзън си размениха загрижени погледи, след което младата адвокатка каза:
— Принудени сме да поемем този риск…
Аби свали халата си, хвърли го в коша и бутна летящата врата. Наближаваше полунощ. Операцията на един прободен с нож пациент беше приключила успешно. Той вече беше в реанимацията, със съответно назначено лечение. От спешното отделение не бяха съобщили за нови случаи, което означаваше затишие.
Не беше сигурна, че това затишие й харесва, тъй като мислите й веднага се върнаха на проблемите, обсъждани следобед в заседателната зала.
Това беше единствения ми шанс за нанасяне на ответен удар, мрачно въздъхна тя. Но трябва да го пропусна, тъй като съм длъжна да мисля за болницата, да защитавам политиката на „Бейсайд“.
А и собствените си интереси. Окуражаващ беше фактът, че продължават да я считат за част от екипа. Това означаваше, че има шанс да запази мястото в болницата и в крайна сметка да завърши успешно практиката си. Но всичко се свеждаше до сделка с дявола. Държиш си устата затворена и нещата ще се оправят. Разбира се, ако Виктор Вос не е решил друго…
И ако съвестта й позволи.
На няколко пъти почти вдигна слушалката, за да се свърже с Хелън Люис. Това би било напълно достатъчно — един телефонен разговор с БОНИ за изясняване на картината, един телефонен разговор, който ще разкрие машинациите на Виктор Вос… Насочила се към стаята за почивка, Аби продължаваше да се пита как да постъпи. Завъртя ключа и отвори вратата.
Усети аромата още преди да натисне електрическия ключ. А когато го стори очите й с учудване се спряха на вазата със свежи рози и лилии, поставена върху бюрото.
Шумоленето на чаршафи я накара да се извърне към леглото.
— Марк?
Той се събуди рязко, очите му с недоумение огледаха стаята. После се спряха на лицето й, на устните му се появи широка усмивка.
— Честит рожден ден!
— Господи! — ахна Аби. — Изобщо бях забравила за него!
— За разлика от мен — продължаваше да се усмихва той.
Тя седна на леглото до него и се наведе да го целуне. От халата му я лъхна познатата миризма на бетадин и натрупана по време на дежурството умора.
— Уф, имаш нужда от бръснене!
— Имам нужда от още една целувка — поправи я Марк.
Тя усмихнато се подчини.
— Откога си тук?
— Не знам. Колко е часът?
— Полунощ.
— Значи от два часа…
— Чакаш ме от десет вечерта?
— Всъщност не… Но неусетно съм заспал. — Отмести се да й направи място на тясното легло. Тя свали обувките си и легна до него. Докосването на топлото му тяло беше приятно. Понечи да му разкаже за следобедното заседание и втория съдебен иск, но се отказа. В момента искаше да бъде в прегръдките му, нищо повече…
— Извинявай, но забравих за торта — промърмори Марк.
— А аз не мога да повярвам, че забравих за собствения си рожден ден! — продължаваше да се учудва Аби. — Може би не съм искала да го запомня, защото станах на цели двадесет и осем!…
— Истинска бабичка! — засмя се той и прехвърли ръка през рамото й.
— Понякога наистина се чувствам като бабичка — въздъхна тя. — Като тази нощ, например…
— Значи аз трябва да се чувствам като мумия! — Марк я целуна леко по ухото и тихо добави: — Но след като наистина остарявам, може би му е дошло времето…
— За какво?
— За нещо, което трябваше да сторя още преди няколко месеца…
— Какво е то?
Той извърна лицето й към себе си и прошепна:
— Да те помоля да се омъжиш за мен…
Аби го гледаше, без да е в състояние да каже дори дума, но я обзе такова щастие, че отговорът положително струеше от очите й. Изведнъж усети по нов начин топлата му длан на шията си, измореното му и вече немладо лице, което точно по тази причина й беше особено скъпо…
— Преди две вечери разбрах, че искам точно това — прошепна той. — Ти беше дежурна, аз си бях сам у дома… Вечерях някаква готова храна, после се качих горе да си легна и видях нещата ти на тоалетната масичка. Четката ти за коса, кутията за бижута, сутиенът, който вечно забравяш да прибереш… — И двамата се засмяха. — И точно в този миг разбрах, че не искам да живея без твоите вещи, пръснати наоколо. Че не мога да живея без тях!