— Исках да бъда сигурна, че няма да се отметне — засмя се Аби. „Но той не се отметна“, пееше душата й. „Сега го чувствам по-близък от всякога!“
Пристъпи към масата и хвърли поглед към пациента. Той вече беше под упойка, голите му гърди бяха кафяви от дебелия слой бетадин. Операцията беше относително проста — торакотомия за отстраняване на периферно белодробно образувание. Ръцете й с лекота извършиха обичайните предоперативни манипулации — полагане на стерилни тампони, пристягането им с метални щипки, покриване на гърдите с допълнителен пласт стерилни марли, оставяйки голо единствено мястото за първия срез.
— За кога е насрочено събитието? — попита Цуик.
— Все още не сме решили — отвърна Аби.
На практика всичко беше още в сферата на предположенията. Двамата с Марк не се бяха уточнили каква сватба ще вдигат, кого ще канят, на открито ли ще бъде празненството, или в някой ресторант. Но по един въпрос бяха напълно единодушни — сватбеното пътешествие ще бъде до някой хубав плаж. Независимо къде, стига наблизо да има повечко палми…
Представи си топлата вода, мекият пясък и ръцете на Марк, и усмивката й под маската се разшири.
— Бас държа, че Марк ще измисли нещо, свързано с яхти! — обади се Цуик. — Според мен той може да се ожени само на яхта и никъде другаде!
— О, не! — направи гримаса Аби. — Само това не!
— Охо, звучиш доста категорично!
Тя приключи с подготовката на пациента и вдигна глава. През летящата врата се появи Марк, току-що приключил с процеса на стерилизацията. Намъкна халата и ръкавиците, след което пристъпи към операционната маса.
Усмихна се на Аби и посегна към скалпела, но в същия миг зажужа интеркомът.
— Там ли е доктор Диматео? — разнесе се женски глас от репродуктора.
— Да, тук е — отвърна анестезиоложката.
— Може ли да напусне операционната?
— Операцията тъкмо започва, трябва да почакате…
Гласът замлъкна, но миг по-късно отново се появи:
— Господин Пар настоява доктор Диматео да се яви веднага при него.
— Кажете му, че оперираме! — ядосано се обади Марк.
— Той знае това, но настоява. Въпросът е спешен…
Марк се обърна към Аби и мрачно кимна с глава:
— Върви. Ще накарам някой от вътрешно отделение да ми асистира…
Аби се оттегли от масата и нервно смъкна халата си. Нещо се е случило. Пар не би я извадил от операционната, ако случаят не е спешен…
Бутна летящата врата и тръгна с бърза крачка по коридора. Сърцето блъскаше в гърлото й.
Джеръмая Пар я чакаше пред кабинета си. До него стояха двама души от болничната охрана, а зад тях надничаше лицето на старшата сестра.
— Елате с нас, доктор Диматео — сухо рече Пар.
Двамата пазачи закрачиха от двете страни на Аби, а шествието завършваше старшата сестра.
— Какво става? — попита Аби. — Къде отиваме?
— В съблекалнята.
— Не ви разбирам…
— Една рутинна проверка, докторе.
„В това няма нищо рутинно“, помисли си Аби. Притисната от двете страни, тя нямаше друг избор, освен да следва Пар по посока на женските съблекални. Старшата сестра ги изпревари и надникна вътре, след това направи знак на Пар.
— Вашето шкафче е номер 72, нали? — попита администраторът.
— Да.
— Бихте ли го отворили?
Аби улови катинарчето, завъртя една от цифрите, после се спря.
— Първо ми кажете за какво става въпрос! — твърдо изрече тя.
— Обикновена проверка.
— Мисля, че съм минала възрастта за подобни гимназиални трикове — тръсна глава тя. — Кажете ми какво търсите!
— Отворете, моля!
Очите й пробягаха по мрачните лица на мъжете от охраната. Няма как да спечеля, рече си с въздишка тя. Ако откажа да отворя, те ще си помислят, че крия нещо. Най-добрият начин да се излезе от тази налудничава ситуация е подчинението…
Довърши подреждането на числата, дръпна катинарчето и вратичката се отвори.
Пар направи крачка напред, пазачите сториха същото.
В шкафчето бяха цивилните й дрехи, резервния стетоскоп, ръчната й чанта и тоалетно несесерче на цветя, което използваше по време на дежурствата си. След като искате да ви сътруднича, ще направя точно това, рече си Аби, отмести резервната манта на закачалката и дръпна ципа на несесерчето. Вътре се разкри пълен набор от интимни женски принадлежности. Четка за зъби, тампони и „Мидол“. Получил достатъчно забавления за деня, единият от пазачите се изчерви. Аби затвори несесера и свали ръчната си чантичка от закачалката. Вътре също липсваха изненади. Портмоне, чекове книжка, ключове за кола, още тампони. Жените винаги се грижат за запечатването си. Пазачите гледаха тъпо, неудобството им видимо се усили.