А Аби започваше да се забавлява.
Върна чантичката на мястото й и посегна към бялата манта. Още в момента, в който я докосна разбра, че нещо с нея не беше наред. Стори й се някак по-тежка. Бръкна в джоба и напипа някакъв гладък цилиндричен предмет. Стъклено шишенце. Измъкна го навън и втренчи поглед в етикета.
Морфинов сулфат. Шишенцето беше почти празно.
— Дайте ми това, доктор Диматео — обади се Пар.
Тя го погледна и смутено поклати глава.
— Не зная как се е появило тук…
— Дайте ми това шишенце!
Прекалено объркана, за да разсъждава, Аби мълчаливо се подчини.
— Не зная как се е появило тук — повтори тя. — За пръв път го виждам…
Пар подаде шишенцето на старшата сестра и се извърна към пазачите.
— Моля, придружете доктор Диматео до кабинета ми.
— Това са глупости! — отсече Марк. — Някой иска да я компрометира и всички го знаем!
— Такова нещо не знаем! — отвърна намръщено Пар.
— Част от атаките срещу нея! Съдебни жалби, животински органи в колата й, а сега и това!
— Това е коренно различно, доктор Ходъл. Става въпрос за мъртъв пациент! — Очите на Пар се извърнаха към Аби. — Защо не ни кажете истината, доктор Диматео? Така ще помогнете не само на нас, но и на себе си!
На този човек му е необходимо признание. Едно кратко и ясно признание на вината й. Аби огледа лицата на седналите около масата Пар, Сюзън Касейдо и старшата сестра. Пропусна единствено лицето на Марк. Не би могла да понесе съмнението в очите му, страхуваше се от него.
— Вече ви казах, че не знам нищо! — отсече тя. — Нямам представа как се е озовал в шкафчето ми този морфин. Нямам представа от какво е починала Мери Алън.
— Но преди две вечери именно вие сте подписала смъртния акт — възрази Пар.
— Пациентката е била открита от сестрите.
— Вие сте била дежурен лекар в отделението.
— Да, това е вярно.
— И цяла нощ сте била в болницата.
— Естествено, нали това е смисълът на дежурствата?
— Значи сте била тук в нощта, в която Мери Алън е починала от свръхдоза морфин — установи с тежък глас Пар. — А днес намираме в шкафчето ви това… — Шишенцето изтропа върху полираната повърхност на заседателната маса. — Една строго контролирана субстанция. Дори само фактът, че я откриваме във ваше притежание, представлява сериозно провинение.
— Току-що казахте, че Мери Алън е починала от свръхдоза морфин — втренчено го погледна Аби. — Откъде знаете това?
— От патологичните заключения. В кръвта на пациентката е открита изключително силна доза наркотик.
— Тя беше на терапевтична доза, предназначена за потискане на болките.
— Разполагам с рапорта на патологията, който получих тази сутрин — отвърна Пар. — Четири десети от милиграма на литър. А за фатална се счита доза от две десети…
— Мога ли да го видя? — попита Марк.
— Разбира се.
Марк прелисти заключението и вдигна глава:
— Какво е наложило това изследване? Пациентката е имала рак в терминална фаза…
— Да речем, че е било изискано със специална заповед. Това ви е достатъчно.
— Съвсем не ми е достатъчно! — повиши тон Марк. — Искам да зная много повече!
Пар погледна Сюзън Касейдо.
— Имахме причини да подозираме, че смъртта на пациентката не е настъпила по естествен начин — каза юристката.
— Какви причини?
— Това е извън тематиката на…
— Какви причини?
Сюзън напълни дробовете си с въздух, изпусна го и отвърна:
— Роднина на госпожа Алън поиска разследване. Получила анонимен сигнал, според който смъртта не е била естествена. Уведомихме за това доктор Уетиг, който заповяда да бъде извършена аутопсия.
Марк плъзна заключението по посока на Аби. В графата „нареждащ лекар“ се мъдреше усукан подпис, който несъмнено принадлежеше на Генерала. Вчера, в единадесет сутринта, той беше наредил количествен наркотичен скрининг. Осем часа след смъртта на Мери Алън.
— Нямам нищо общо с това! — заяви с категоричен тон Аби. — Не зная как е получила такава доза морфин. Може би сестрите са допуснали някаква грешка…