— Аз поемам цялата отговорност за своите подчинени — обади се старшата сестра. — Стриктно спазваме правилата за администрирането на наркотични и упойващи вещества и вие прекрасно го знаете. По тази причина отхвърлям всякакви съмнения за грешка на някоя от сестрите!
— С други думи пациентката е получила свръхдозата умишлено — изгледа я продължително Марк.
В стаята настъпи продължително мълчание, после Пар бавно кимна с глава:
— Да.
— Това е смешно! — избухна младият хирург. — Аз лично бях с Аби през онази нощ, в стаята на дежурните лекари!
— През цялата нощ? — вдигна вежди Сюзън.
— Да. Тя имаше рожден ден и… — Марк прочисти гърлото си и хвърли кос поглед към Аби. „И спахме заедно“, добави мислено тя. — И празнувахме… — довърши изречението си той.
— През цялото време сте били заедно? — пожела да узнае Пар.
Марк се поколеба. Всъщност, той не знае нищо, рече си Аби. Беше спал дълбоко, дори не помръдна, когато в три след полунощ я потърсиха да освидетелства смъртта на госпожа Алън, а в четири отново стана да включи системата на друг пациент. Очевидно се готвеше да излъже, за да я прикрие. Но номерът нямаше да мине, просто защото Марк нямаше представа какво е правила през онази нощ, докато Пар беше съвсем наясно. Президентът на болницата бе поискал подробен доклад от сестрите, разполагаше с всичките й писмени заповеди и разпореждания, по часове и минути.
— Марк действително беше в дежурната стая с мен — каза тя. — Но през повечето време спеше… — Хвърли му един кратък поглед. „По-добре да се придържаме към истината, казваше той. Това е единственият начин да се спася…“
— А вие, доктор Диматео? — попита Пар. — И вие ли бяхте в дежурната през цялото време?
— На няколко пъти отскачах до отделението — отвърна Аби. — Но вие вече знаете това, нали?
Пар кимна с глава.
— Въобразявате си, че знаете всичко, а? — отново скочи Марк. — Тогава ми отговорете на един въпрос: защо би го направила? Защо ще убива собствената си пациентка?
— Не е тайна, че доктор Диматео храни симпатии към идеята за милосърдна евтаназия — обади се Сюзън Касейдо.
Аби смаяно се втренчи в нея. Какво?!
— Разговаряхме със сестрите… При едно от дежурствата си, доктор Диматео е била чута да изрича следната фраза… — Юристката прелисти бележника си: — Цитирам: „След като й действа само морфинът, ние ще й го даваме. Дори ако това означава, че ще ускорим края…“. Край на цитата. — Сюзън се извърна към Аби: — Казвала ли сте нещо подобно, или не?
— Това няма нищо общо с евтаназията! Имах предвид единствено потискането на болките! Исках пациентката да се чувства по-комфортно…
— Значи признавате, че сте казали тези думи?
— Не зная. Не си спомням.
— Разполагаме със сведения и за разговора, който сте водила с госпожица Бренда Хайнли, в присъствието на няколко сестри, включително присъстващата тук госпожа Спиър… — продължи Сюзън Касейдо. — Всъщност, това не е било нормален разговор, а спор. Бренда Хайнли останала с впечатлението, че леля й приема прекалено високи дози морфин, докато доктор Диматео е била на обратното мнение. Използвала е доста груб език…
Това обвинение Аби не можеше да оспори. Действително беше влязла в спор с Бренда, действително бе използвала груб език. И сега всичко се връщаше, като огромна приливна вълна, която заплашва да я погълне. Не беше в състояние да помръдне, дори дишането й се затрудни.
На вратата се почука и в залата влезе доктор Уетиг. За момент остана безмълвен на прага, очите му потърсиха лицето на Аби и останаха там. А тя със свито сърце зачака връхлитането на следващата смазваща вълна.
Никога не й беше лесно да среща погледа на тези хладни сини очи. В тях се криеше твърде много сила, от тях зависеше цялото й бъдеще. Но в момента ги гледаше с отчаяна решителност и прямота, просто защото нямаше какво да крие.
— Заклевам се, че не съм убила тази пациентка — прошепна тя.
— Очаквах да кажете нещо такова — кимна Уетиг, извади от джоба си един катинар с комбинации и шумно го стовари върху масата.
— Какво е това? — сбърчи вежди Пар.
— Катинарът от шкафчето на доктор Диматео — отвърна Уетиг. — През последния половин час почти станах майстор на комбинациите. Прибягнах до услугите на професионален ключар, който ми обясни, че става въпрос за катинар с пружина, чието отваряне е детска игра. Един удар с твърд предмет или рязко дърпане е напълно достатъчен. На всичкото отгоре на гърба му е изписан специален код, с помощта на който може да го отвори всеки ключар или обикновен шлосер…