Пар отмести поглед от катинара и сви рамене.
— Това не доказва нищо. Проблемът със смъртта на тази пациентка продължава да стои. Също като това… — Пръстът му обвинително се насочи към шишенцето с морфин в центъра на масата.
— Ама какво ви става бе, хора? — повиши тон Марк. — Нима наистина не разбирате каква игра се играе тук? Анонимен сигнал, морфин в шкафчето… Някой иска да я натопи!
— С каква цел? — попита Сюзън.
— Да я дискредитира, да принуди управата да я уволни.
— Нима твърдите, че някой ще прибегне до убийство с единствената цел да разбие кариерата на доктор Диматео? — сбърчи вежди Пар.
Марк понечи да отговори, после сви рамене и се отказа. Всички разбираха, че тази вероятност звучи абсурдно.
— Трябва да се съгласите, че теорията за някаква конспирация ще прозвучи твърде пресилено, доктор Ходъл — меко подхвърли Сюзън.
— Едва ли — поклати глава Аби. — Особено на фона на това, което вече ми се е случило. Обърнете внимание на поведението на Виктор Вос. Това е поведение на един психически нестабилен човек. Той ме нападна в реанимацията, а животинските органи в колата ми могат да бъдат дело само на болен мозък. Накрая и тези жалби в съда — вече две на брой. За съжаление имам чувството, че това е само началото.
В стаята настъпи тишина. После Сюзън стрелна Пар и тихо попита:
— Тя не знае ли?
— Вероятно не — сви рамене президентът.
— Какво трябва да зная? — натъртено попита Аби.
— В ранния следобед ни позвъниха от адвокатска кантора „Хоукс, Крейг и Съсман“ — поясни юристката. — Съдебните искове срещу вас са оттеглени. И двата…
Аби рязко се облегна назад.
— Нищо не разбирам — промърмори тя. — Какво е намислил? Какви ги върши тоя Вос?
— Ако Виктор Вос действително е извършил това, за което го подозирате, той вече се е оттеглил — поясни Сюзън. — От тук нататък е извън играта.
— Тогава как да си обясним последния инцидент? — попита Марк.
— Като се опираме на уликите — отвърна Сюзън и кимна по посока на шишенцето.
— Нищо не доказва, че това шишенце има връзка със смъртта на пациентката!
— Но ни тласка към определени заключения, нали?
Тишината, която последва, беше непоносимо тежка. Никой не гледаше към Аби. Дори Марк…
— Какво предлагаш, Пар? — обади се най-сетне Уетиг. — Може би да повикаме полицията и да превърнем този проблем в пир за медиите?
— Няма смисъл да избързваме… — колебливо отвърна президентът.
— Или отправяш конкретни обвинения, или ги оттегляш! — притисна го хирургът. — Всичко друго би било несправедливо спрямо доктор Диматео!
— За бога, Генерале! — простена Марк. — Дай да не намесваме полицията!
— Ако вие тук сте склонни да наречете това убийство, полицията трябва да бъде замесена! — прогърмя Уетиг. — Повикайте и репортерите, включете в играта Отдела за връзки с обществеността! Чиновниците в него и без това се чудят какво да правят… Дайте публичност на фактите, това е най-добрата политика за болницата! — Светлите му очи се заковаха върху лицето на Пар: — Длъжен си да сториш това, ако наистина си убеден, че става въпрос за убийство!
Предизвикателството беше огромно.
Несъмнено усетил тежестта му, Пар се поколеба още миг, после отстъпи. Извърна се към Сюзън, прочисти гърлото си и глухо попита:
— Не можем да сме абсолютно сигурни, че става въпрос за убийство, нали?
— Трябва да сте сигурни — изръмжа Уетиг. — Трябва да сте дяволски сигурни, при това още преди да се обърнете към полицията!
— Разследването не е приключило — обади се Сюзън Касейдо. — Трябва да разпитаме и останалите сестри в отделението, да уточним всички детайли…
— Направете го! — сухо отсече Уетиг.
Отново настъпи тишина. И отново никой не поглеждаше към Аби. Сякаш се беше превърнала във фантом, чието присъствие е нежелателно. Вероятно по тази причина всички се стреснаха от гласа й.
— Бих желала да се върна на работа — тихо и с неестествено спокоен глас обяви тя. — Ако разрешите, разбира се…
— Вървете — кимна Уетиг.
— Чакайте! — вдигна ръка Пар. — Това е неуместно!