— Не искам никакво пътуване!
— Ти пък кога ли си искал нещо — промърмори Яков и спря да подскача.
Алексей беше на ръба на истерията. Едната му ръка беше вкопчена в парапета, другата притискаше Шушу.
— Искам да сляза долу! — проскимтя той.
— Добре де, слизаме…
Спуснаха се обратно. Металните стъпала под краката им издаваха приятен звън. Долу Алексей откри някакво въже, вързано за стълбата. Хвана се за него и започна да се люлее напред-назад, като маймуна. Но удоволствието не беше кой знае какво, тъй като краката му бяха само на половин метър от пода.
После Яков му показа празният дървен сандък, натикан под стълбите. Пропълзяха в него. Вътре беше тъмно и миришеше на прясно рендосани дъски. Някъде отдолу се разнасяше равномерното боботене на Ада. Бяха съвсем близо до водната повърхност и усещаха как морето люлее корабния корпус, стиснало го в могъща прегръдка.
— Това е моето скривалище — прошепна Яков. — Закълни се, че няма да го издадеш на никого!
— Защо да го издавам? — сви рамене Алексей. — Тук е студено и влажно, освен това сигурно има мишки! Бас държа, че в момента лежим на миши лайна!
— Няма никакви миши лайна! — намръщи се Яков.
— Откъде знаеш? Тъмно е като в рог!
— Като не ти харесва, махай се! — изръмжа Яков и силно го ритна. — Хайде, изчезвай! И без това ми писна от теб!
Какъв глупак! Вече съжаляваше, че му беше показал скривалището си. Може ли човек, който непрекъснато мъкне със себе си някаква скапана плюшена играчка, да изпитва любов към авантюрите? Изключено!
— Не мога да намеря пътя…
— Да не си въобразяваш, че ще дойда да ти го покажа?
— Ти ме доведе тук, ти трябва да ме върнеш обратно!
— Няма!
— Тогава ще разкажа на всички за глупавото ти скривалище, пълно с миши лайна! — заплаши Алексей и започна да пълзи навън. — Или ще ме върнеш обратно, или…
— Млъквай! — просъска Яков, после сграбчи ризата му и силно я дръпна. И двамата се търкулнаха обратно към дъното на сандъка, покрито с талаш.
— Копеле такова!… — започна Алексей, но Яков допря пръст до устните му.
— Тихо! Слушай!…
— Какво?
Някъде над главите им проскърца и се затръшна врата. По металното мостче се разнесоха звучни стъпки.
Яков пропълзя към отвора и предпазливо надникна навън. Някой се беше спрял пред синята врата и чукаше. Миг по-късно вратата се отвори и той успя да зърне русата коса на жената, която изчезна зад нея.
— Надя беше — промърмори Яков и се върна обратно в скривалището.
— Още ли е горе?
— Не, влезе зад оная врата, синята…
— Какво има там?
— Не знам.
— Нали знаеш всичко за този кораб?
— Глупак! — отвърна Яков и нанесе един ритник в тъмното. Не улучи, кракът му вдигна малко талаш. — Тази врата винаги е заключена, защото зад нея живее някой…
— Откъде знаеш?
— Знам, защото Надя почука и някой й отвори…
Алексей се промъкна към дъното на скривалището, очевидно забравил за намерението си да слезе долу.
— Хората с пъдпъдъците — прошепна той.
Яков си помисли за подноса с виното, за запържения лук в масло и за апетитно подредените птички в голямата чиния. Коремът му изкурка от глад.
— Чу ли това? — попита той. — Мога да издавам звуци с корема си… — Напълни дробовете си с въздух и се изпъчи. Всеки би завидял на какофонията от звуци, която се разнесе от гърлото му. Но не и Алексей.
— Отвратително! — промърмори той.
— За теб всичко е отвратително! — обидено отвърна Яков. — Какво ти има, бе човек?
— Мразя гадориите.
— Едно време ги обичаше…
— Вече не.
— Това е заради оная Надя! — отсече Яков. — Тя те превърна в лигльо, който само й се глези!
— Не съм лигльо!
— Лигльо си!
— Не съм! — изкрещя Алексей и запрати шепа талаш в лицето му.
В следващия миг двамата се вкопчиха един в друг, започнаха да се блъскат и ритат. Но пространството в сандъка беше прекалено малко, за да си причинят болка. После Алексей изпусна Шушу някъде из талаша и започна да го търси. А Яков беше достатъчно уморен, за да го остави на мира.
Известно време лежаха един до друг, дишайки тежко. Алексей притискаше скъпоценния Шушу към гърдите си, а Яков се опитваше да изкара ново, още по-отвратително оригване от празния си стомах. Но скоро и това му омръзна. Двете момчета останаха да лежат неподвижно, парализирани от скуката, приспивния грохот на машините и могъщата люлка на морето.