— В обстоятелствата. В начина, по който е настъпила смъртта.
— Мога ли да попитам защо се интересувате?
— При нас се появи една от роднините на госпожа Алън с определени обвинения…
— Става въпрос за племенницата й Бренда Хайнли, нали?
— Да. Тя е убедена, че смъртта на леля й е причинена от обстоятелства, които нямат връзка със заболяването.
— А вие се опитвате да го изкарате убийство…
— Опитвам се да разбера дали има някакъв повод за разследване. Вие как мислите?
Тя не отговори.
— Бренда Хайнли е получила анонимно писмо, в което се твърди, че Мери Алън не е починала от естествена смърт — продължи Кацка. — Смятате ли, че в това има някаква истина?
Беше в състояние да подскаже няколко отговора на този въпрос. Младата жена насреща му би могла да се изсмее и да отвърне, че това е абсурд. Би могла да заяви, че Бренда Хайнли е побъркана. Или пък би показала признаци на раздразнение, че изобщо й се задава подобен въпрос. Кацка несъмнено би приел за нормална всяка една от тези реакции. Но отговорът, който получи, го накара да замръзне от изненада.
Младата лекарка втренчено го погледна и тихо промълви:
— Отказвам да отговарям на вашите въпроси, детектив Кацка!
Лицето й беше станало по-бяло от стената зад нея.
Секунди след като полицаят напусна библиотеката, Аби панически се втурна към най-близкия телефон и набра пейджъра на Марк. За нейно огромно облекчение той се обади веднага.
— Онзи детектив отново се появи — прошепна в слушалката тя. — Марк, те знаят за Мери Алън! Онази Бренда е направила оплакване и сега ме разпитват за смъртта й!
— Не му каза нищо, нали?
— Не, но… — Въздишката й беше по-скоро ридание. — Не знаех какво да кажа, Марк… И мисля, че се издадох. Страх ме е и ченгето го разбра…
— Слушай внимателно, Аби! — рече Марк. — Нали не си му казала за морфина, който откриха в шкафчето ти?
— Замалко да му кажа — отново въздъхна тя. — Искаше ми се да му разкажа всичко! И може би трябваше да го сторя…
— В никакъв случай!
— Не е ли по-добре, Марк? Той рано или късно ще разбере, в това съм сигурна! — Въздухът излизаше от гърдите й със свистене, в очите й се появиха сълзи. Всеки момент щеше да се разплаче. Тук, в библиотеката, пред очите на всички. — Не виждам друг начин, Марк. По-добре да отида в полицията…
— Ами ако не ти повярват? Ами ако решат, че морфина в шкафчето ти доказва всичко?
— Добре де, какво да правя? — нервно попита Аби. — Да чакам да ме арестуват ли? — Гласът й премина в нервен шепот: — Не издържам повече! Не издържам…
— На този етап полицията не разполага с нищо — успокоително рече Марк. — Аз няма да им кажа нито дума, така ще постъпят и Уетиг, и Пар… Сигурен съм в това, тъй като те нямат никакво желание да се раздухва тази история. А ти се дръж, Аби. Генерала прави всичко възможно да те върне на работа.
Броени секунди й бяха нужни, за да възвърне самообладанието си. Когато отново проговори, гласът й беше тих, но стабилен.
— Ами ако Мери Алън наистина е била убита, Марк? В такъв случай разследване трябва да има! Ние сами трябва да помолим полицията да се намеси!
— Наистина ли искаш това?
— Не знам. Но си мисля, че именно това би трябвало да направим. Длъжни сме да го направим, защото имаме морални задължения!
— Сама ще решиш — отвърна с въздишка Марк. — Това, което искам от теб обаче, е да помислиш добре. Главно за последиците…
Аби вече го беше сторила. Беше си представила вестникарската шумотевица, беше преценила и опасността да бъде арестувана. Знаеше как да постъпи, но не се осмеляваше.
„Аз съм обикновена страхливка! Една от пациентките ми вероятно е убита, но аз мисля единствено как да си спася кожата!“
Вратата се отвори и в помещението влезе библиотекарката, натоварена с купчина книги. Седна на мястото си зад бюрото и започна да ги подпечатва. Твърдите корици издаваха остър звук. Туп-туп, туп-туп…
— Аби! — настоятелно промълви Марк. — Помисли си, преди да предприемеш каквото и да било. Хубавичко си помисли!
— Добре, ще се видим по-късно — хладно отвърна тя и прекъсна разговора.
Върна се на масата и втренчи поглед в купчината ксерокопирани статии. Това беше днешната й работа. Цяла сутрин се беше занимавала с нея. Беше лекар, който не може да практикува. Хирург, който няма достъп до операционната… Слуховете вероятно са тръгнали. Вече беше забелязала любопитните погледи на сестрите. Това стана още сутринта, когато влезе в отделението да потърси доктор Уетиг… Кой знае какво говореха зад гърба й…